ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 293 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Могат ли да бъдат признати за данъчни цели разходи, за които не може да бъде доказано, че са свързани с дейността на Дружество?

Фактическа Обстановка

Дружество отдава под наем четири автомобила на цени, по-ниски от пазарните, и закупува консумативи за поддръжката им. Отделно от това, то начислява амортизации за други три автомобила, твърдейки, че са използвани за стопанската му дейност. След проведена ревизия НАП издава акт на Дружеството във връзка с отдаваните под наем автомобили с мотива, че укрива приходи. Спрямо останалите три – данъчните твърдят, че посредством начислените амортизации Дружеството извършва скрито разпределение на печалба. С ревизионния акт НАП увеличава финансовия резултат на Дружеството. Дружеството обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 137 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИСЕРКА ЦАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

РОСИЦА ДРАГАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВ МИРЧЕВ по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 664 от 03.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1077/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен ревизионен акт № Р-02000217003726-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите в на ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 66/27.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, относно установени на "Мела Ауто" ЕООД задължение за корпоративен данък по ЗКПО и задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС. Касаторът твърди, че съдът е следвало да се произнесе по същество на спора и да изложи мотиви относно дължимостта на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО от гледна точка именно на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството да бъде изцяло отхвърлена, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация - "Мела Ауто" ЕООД, представлявано от управителя М. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че след като не са доказани предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, установените задължения са неправилно определени и правилно съдът е отменил РА.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е бил ревизионен акт № Р-02000217003726-091-001/09.01.2018 г., издаден от органи по приходите в на ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 66/27.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас, относно установени на "Мела Ауто" ЕООД задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 26 597,86 лв. главница и лихви - 1 104,20 лв.; Задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периоди 2014 г., 2015 г. и 01.05.2017- 31.05.2017 г. в общ размер на 7 036,03 лв. главница и 1 104,20 лв. лихви. С обжалваното решение е отменен РА в посочената част. 3а да постанови този резултат съдът е възпроизвел фактическата обстановка, установена по време на ревизията, описвайки подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително заключенията по проведените експертизи. Въз основа анализ на доказателствата, съотнесен към фактическите констатации, съдът е преценил, че не се установяват сочените от приходните органи основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Приел е за недоказана констатацията за укрити приходи от дружеството във връзка с отдаваните под наем ПТС, както и за липса на аналитична счетоводна отчетност, доколкото липсващите реквизити по сборните фактури за наем на МПС могат да бъдат допълнени с наличните по делото справки и договори. Обосновал се е с недоказване предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което приключващият ревизията РА е незаконосъобразен.

Решението е неправилно. Предвид на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и спор по фактите между страните липсва, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че след отмяна на обжалваното решение на Административен съд Бургас, следва да се произнесе с решение по същество на спора. Настоящата касационна инстанция не споделя първоинстанционните мотиви според които провеждането на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК без да са доказани предпоставките, с които това е обосновано, води в случая до незаконосъобразност на цялото производство, респективно, че последицата е отмяна на РА. Същността на ревизията по чл. 122 ДОПК включва възможност на приходния орган да определи основата за облагане, съобразявайки регламентираните в процесуалния закон обстоятелства, относими към ревизираното лице и към тази основа да приложи установения от съответния материален закон размер на данъка. При ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК обоснованите констатации на РА притежават презумптивна доказателствена сила и върху РЛ пада тежестта да обори констатациите на приходните органи. В обсъждания казус няма пречка данъчната основа да бъде определена по реда на материалния закон, въз основа на направените констатации и събраните доказателства, което е отбелязано и в решението на горестоящия административен орган. Поради това са основателни възраженията на касатора и неговите доводи в тази насока. В случая не са доказани хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за облагане по аналог, но данъчната основа е формирана по общия ред и след правилно прилагане на материалния закон.

скрито платено съдържание: 1706 думи;