ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как следва да се разпредели дивидент, за да бъде признат като такъв и да не се облага с данък физическото лице – получател?
Фактическа Обстановка
През 2011 г. физическо лице получава дивиденти от Дружество, на което е едноличен собственик, в размер на 2 826 372, 38 лв. Направена е ревизия на физическото лице и се твърди, че сумата не може да представлява дивидент, защото превишава размера на печалбата на Дружеството. Установено е, че към 31.12.2010 г. неразпределената печалба на Дружеството е в размер на 1 262 000 лв., от която сума следва да се извадят 5% (данък върху дивидентите), след което за едноличния собственик ще останат 1 198 900 лв., които са могли да бъдат разпределени като дивиденти. При ревизията НАП приема, че разликата между получените от едноличния собственик суми през 2011 г. и печалбата, която Дружеството е могло да му разпредели като дивиденти, представлява доход от друг източник, облагаем с 10% данък. Издаден е ревизионен акт, който лицето обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на П. Д. П. от гр. Варна, ул. "Н. Кънев" № 14, вх. Б, ет. 5, ап. 9, чрез адв. Л. М., против Решение № 281 от 12.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2103 по описа на Административен съд - Варна за 2015 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 03000314001949-091-001/19.03.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 235/11.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчни периоди 2008 в размер на 95,42 лв. главница и 54,54 лв. лихви; за 2009 г. - 3 570,32 лв. главница и 1 635,34 лв. лихви и за 2011 г. в размер на 282 637,24 лв. главница и 76 268,33 лв. лихви.
В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно размера на началното парично салдо към 01.01.2008 г. Без основание съдът приел, че този размер е 2 595,89 лв., както са поддържали органите по приходите, вместо установения от неоспорената експертиза размер от 492 393,10 лв. Този извод е направен при нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Неправилно съдът е определил приложимата данъчна ставка върху получени дивиденти на ревизираното лице като съдружник в ООД, превишаващи размера на нетната печалба. Без основание съдът приел тезата на органите по приходите, че става дума за "друг доход" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем с 10% данък.
Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА в посочената част бъде отменен.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ел. Великова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното физическо лице, при констатирано начално парично салдо към 01.01.2008 г. в размер на 2 595,89 лв. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г., върху данъчна основа, формирана като разлика между установените в ревизионното производство, извършени от ревизираното лице разходи и доказаните негови приходи за всеки данъчен период. За 2011 г. не е констатирано превишение на извършените разходи над установените приходи, но органите по приходите са определили данък в размер на 282 637,24 лв. върху данъчна основа 2 826 372,38 лв. получени от ревизираното лице като дивиденти и по ликвидационни дялове от "Пашев" ЕООД, приемайки, че доколкото посочената сума превишава размера на реализираната от дружеството печалба, тя не представлява доходи от дивиденти, а е доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.
