ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Признават ли се за упражняване на правото на данъчен кредит фактури, издадени от чуждестранни доставчици, отразени като доставки на български дружества?
Фактическа Обстановка
На едноличен търговец не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719, 21 лв. Търговецът се занимава с транспортна дейност. В хода на ревизията се установява, че едноличният търговец преизчислява българската ставка на ДДС върху фактури, които са издадени от чуждестранни доставчици. Търговецът, в нарушение на счетоводните и данъчните норми, отразява фактури, издадени от чуждестранни контрагенти, като такива, издадени от български компании за снабдяване с гориво. Същите фактури лицето декларира в регистрите (по чл.125 от ЗДДС) и упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит. То твърди, че доказателствената тежест за това дали е упражнено правото на данъчен кредит по фактурите, по които му е отказано правото на приспадане, лежи при органите по приходите. Лицето обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Вътев-ГВ - Вълчо Вътев", ЕИК 040042822, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 54, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя В. Г. В., подадена чрез пълномощник адв. Захариев, срещу Решение № 574/14.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1477/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. Със същото е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617001274-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 229/27.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъден да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в размер на 7 766,47 лв.
В касационната жалба и представеното допълнение към нея се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на съда за законосъобразност на оспорения РА са неправилни, тъй като органите на данъчната администрация не са се справили с доказателствената тежест и не са доказали фактическите основания, посочени в ревизионния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Оспорва се решението и в частта на разноските, като при отмяна на първоинстанционното решение се претендират разноски за двете инстанции.
Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Стоянова в писмена молба, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и да присъди разноски в полза на дирекцията за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
С оспореното решение, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Вътев-ГВ - Вълчо Вътев" срещу РА № Р-16002617001274-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 229/27.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719,21 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 10 749,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 137 599 лв. за периода 01.12.2011 г. - 31.01.2017 г. С втори диспозитив на решението, същият е осъден да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в размер на 7 766,47 лв.
Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. След това, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от "Шел България" ЕАД и "АС 24 България" ЕООД - наличие на хипотеза по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719,21 лв., по фактури, които не са издадени от горепосочените дружества.
