ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Следва ли да се признае за данъчни цели разход пo договор между физическо лице и едноличния му търговец?
Фактическа Обстановка
Физическо лице, собственик на земеделска земя, я предоставя за ползване на едноличния си търговец. В хода на ревизионно производство се установява, че едноличният търговец е отчел като разход платения наем/рента за ползване на земеделската земя. НАП счита, че подобно договаряне е недопустимо и води до документална необоснованост на разхода. Вследствие от последното – НАП определя допълнително задължение за данък върху разликите след непризнатите договори между физическото лице и едноличния му търговец. Лицето обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
ЗДДФЛ
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА ЦАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
КРАСИМИРА ЖЕЛЕВА
при секретар и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията КРАСИМИРА ЖЕЛЕВА по адм. д. № 4277/2019
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 163 от 01.02.2019 г., постановено по адм. д. № 955/18 г. Административен съд Варна, е отхвърлил жалбата на Б. П., действащ като ЕТ "Астер 62 Борян Пенков", против ревизионен акт № Р-03000817003275-091-001/08.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 3 от 28.02.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ДДДФЛ за 2011-2015 г., вноски по КСО за 2011 г. и вноски по ЗЗО.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. П., действащ като едноличен търговец ЕТ "Астер 62 Борян Пенков".
В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не се представлява. Постъпила е молба, с която се изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ "Астер 62 Борян Пенков", против ревизионен акт № Р-03000817003275-091-001/08.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 3 от 28.02.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 ДДДФЛ за 2011, 2012 и 2013 г., 2014, 2015 г. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Прието е още, че ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
Решаващият съд е изложил фактическата обстановка по издаване на акта, като е посочил, че основният спор между страните се свежда до това дали законосъобразно органите по приходите са установили незаконосъобразност на отчетения разход за изплатен наем за ползване на земеделска земя собственост на физическо лице в режим на СИО.
