ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Може ли да се приспадне данъчен кредит за семинар за обучение на служители и настаняването им във връзка с него?
Фактическа Обстановка
Дружество е получател по фактура за организацията на семинар за обучение на неговите служители по системата НАССР – за осигуряване на безопасност на храните при тяхното производство и дистрибуция. Дружеството е получател и по фактури за настаняване на служителите във връзка със семинара. То иска да ползва данъчен кредит по фактурите, но НАП отказва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 578 от 23.08.2013 г., постановено по адм. д. № 452/12 г. Великотърновският административен съд, трети състав, е отхвърлил жалбата, подадена от "Личев и Генов" - ООД, със седалище и адрес на управление с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, срещу ревизионен акт № 041102832/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 162/27.03.2012 г. на директор на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ" - гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 1050 лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Личев и Генов" - ООД, представлявано от управителя П. Н. Х., чрез процесуалния му представител адв. Р. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Като алтернативно се поддържа искане за прогласяване на нищожността на оспорения ревизионен акт.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата, подадена от "Личев и Генов" - ООД, със седалище и адрес на управление с.обединение, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, срещу ревизионен акт № 041102832/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 162/27.03.2012 г. на директор на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В първата част от решението съдът се е занимал с въпроса за валидността и допустимостта на оспорения ревизионен акт. В тази насока са изложени мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Като неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт поради наличие на издаден АПВ за същия период или поради допуснато нарушение на чл. 119 от ДОПК. Съдът е приел за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията, свързани с нарушаване на принципите на обективност и служебното начало, както и възражението, че ревизионният акт няма мотиви. Във връзка с последното е посочено, че мотивите на РА се съдържат в приложения ревизионен доклад, който е неразделна част от РА. По отношение на материалната законосъобразност на РА на първо място е разгледал въпроса за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2650 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Соната" - ООД - гр. Велико Търново с предмет на доставки "семинар" и "настаняване". След направено тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС, на които основания е отказано правото на данъчен кредит, са изложени мотиви, че извършеното обучение на персонала на дружеството за спазване на изискванията на системата НАССР не е проведено, а извършеното настаняване на същия персонал в къщи за гости не е свързано с основната икономическа дейност на дружеството. Акцентирано е на обстоятелството, че липсват доказателства за провеждане на семинара - съставяне на план програма, наличие на присъствени списъци, командировъчни заповеди и транспортни разходи, заплатени суми за лектори. С оглед на това е прието, че непредставянето на доказателства за проведен семинар и обучение на персонала на дружеството налага извод, че настаняването в къщи за гости не е свързано с икономическата дейност на дружеството. На отделен ред съдът е обсъдил непризнатото право на данъчен кредит в размер на 10 174,23 лв. по 3бр. фактури, издадени от "Матрикс БГ груп" - ЕООД с предмет на доставките "строителни материали". След описание на установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на правото на данъчен кредит, административният съд се е занимал със значението на реалността на доставките като основание за възникване на право на данъчен кредит. В тази връзка е извършено тълкуване на отделни разпоредби от ЗДДС и от Директива № 112/2006 ЕО на база на което е прието, че след като предмет на доставка са родово определени вещи - строителни материали, то за доказване на прехвърляне на собствеността върху тях следва да бъде установено начина на предаването им от доставчика на получателя, а от наличните по делото доказателства не се установява въпросните стоки да са били налични към деня на фактурирането им, че са предадени и индивидуализирани. Наличието на счетоводни записвания при ревизираното дружество е квалифицирано като недостатъчно доказателство, тъй като липсват първични счетоводни документи и не е извършвана проверка в счетоводството на доставчика. За значението на реалността на доставките съдът е позовал и на тълкуване на закона и директивата, дадени в решения на Съда на Европейския съюз по дела С - 342/87 и С - 454/98. По отношение на приложения като доказателство ревизионен акт № 20001003976/07.12.2010 г. на ТД на НАП - София, съставен на доставчика "Матрикс БГ груп" - ЕООД е прието, че той също не може да служи като доказателство за реалност на доставките. Решаващият съд се е позовал на тълкуване на закона, дадено в решение на СЕС от 31.01.2013 г. по съединени дела № С - 642/11 и С - 643/11, в което се приема, че само от факта, че на издателя на фактурата е съставен ревизионен акт, с който данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. По отношение на тези доставки на отделен ред първоинстанционният съд се е занимал с приложението на решението от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека "Булвес" срещу България. Прието е, че това тълкуването на закона, дадено в това решение, е неприложимо към процесния случай, тъй като по "Булвес" правото на данъчен кредит е отказано поради неначисляване на данъка, а по отношение на фактурите на "Матрикс БГ груп" - ЕООД отказът на правото на данъчен кредит е обоснован с липсата на реални доставки. Цитирано е решение на същия съд по друго дело, свързано с допустимостта на жалби с № 26553/05, 25912/09, 40107/09 е 12509/10 от С. Н. и други срещу България, в което Съдът по правата на човека приема, съответната държава има правото да изисква от ревизираните лица да доказват със съответните национални средства реалността на доставките, както и че след 01.01.2007 г. с приемане на новия Закон за данък добавена стойност, който транспонира Директива 2206/112 ЕО, не може да се поставя въпросът за приложението на делото "Булвес". На последно място административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че той не може да отговаря за поведението на своите доставчици, тъй като в случая се касае за непроведено доказване от самия жалбоподател. На л.121 от делото са изложени мотивите на решението относно частта от ревизионния акт, с която за данъчен период м.07/2011 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 12 724,32 лв. върху установени липси на стоки. След описание на установената фактическа обстановка по време на ревизията и тълкуване на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, административният съд е приел, че фактическият състав на разпоредбата е доказан, тъй като ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за липсващите стоки, а липсата на същите е установена чрез протокол за извършена инвентаризация серия АА № 0034385/29.07.2011 г., който протокол е съставен по реда на чл. 50, ал. 1 от ДОПК, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на фактите и обстоятелствата, установени с него, а по отношение на липсващите вещи няма съставени протоколи за брак, или счетоводно отразяване на такъв. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения РА и неоснователност на жалбата.
