ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Правен Въпрос
НАП има ли правомощия да приеме за трудови отношенията по сключен граждански договор и да начисли данък и осигурителни вноски върху сумата по тях?
Фактическа Обстановка
Едноличен търговец извършва охранителна дейност на 9 обекта, 8 от които охранява денонощно, а един обект – по 12 часа дневно. Съгласно Закона за частна охранителна дейност – служител на длъжност „Охранител” може да изпълнява дейност само на основание сключен трудов договор с работодател. Направена е ревизия на Дружеството и е установено, че със служителите са сключвани единствено граждански договори и че тези лица са извършвали труд в същите обекти, в които е трябвало да охранява търговецът. Предмет на гражданските договори е: „подготовка на работа за зимни условия“, „освежаване помещения за охрана”. НАП прави извода, че това са трудови правоотношения, съответно начислява на Дружеството данък по трудови правоотношения. Дружеството твърди, че единствено Инспекцията по труда може да обяви договорите за трудови. НАП издава ревизионен акт, който Дружеството обжалва.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ***/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ЦВЕТКОВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ***/****
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Медис - Д. Б. - Иван Бончев", гр. Хасково, против решение № 2089/14.10.2014 г. по адм. д. № 358/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено обжалването на РА № 261201272 от 05.09.2012 г. и РА за поправка № 1236462/25.10.2012 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърдени с решение № 1548/18.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради липса на предпоставките по чл. 24 ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО за възникване на задължения за заплащане на данъци и осигурителни вноски; съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се твърдение, че липсват основания за прилагане на фикцията, че между ЕТ и съответните физически лица са налице трудови правоотношения, поради което липсват основания за издаване на обжалвания РА. Поддържа се, че актосъставителя няма компетентност да обяви гражданските правоотношения за трудови по реда на чл. 405а КТ, като това е в изключителните правомощия на орган от дирекция "Инспекция по труда". Липсват доказателства за доказване на сложния фактически състав по обследване на всяко от гражданските правоотношения и преценка дали тези задължения имат характер на полагане на труд по смисъла на трудовото законодателство. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата. В писмена защита, изготвена от пълномощник, се излагат съображения за правилност на решението, иска се оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение, което счита че следва да се намали, в случай на уважаване на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата срещу РА с определени задължения за ревизирани данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.08.2011 г., във връзка с приравняването на сключените граждански договори с физически лица към трудови, за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ в размер на 2119,47 лв. и лихви - 537,10 лв., както и задължителни осигурителни вноски - за фонд държавно обществено осигуряване / ДОО/ в размер на 44 573,87 лв. и лихви - 30 584, 68 лв., за фонд Допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд /ДЗПО-УПФ/ в размер на 969,69 лв. и лихви - 544,70 лв., за здравно осигуряване /ЗО/ в размер на 13 168,13 лв. и лихви - 4 187,70 лв. и за фонд ГВРС в размер на 675,19 лв. и лихви - 530,95 лв. Съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 3467 лева.
За да приеме оспорването за неоснователно, съдът, след като е обсъдил събраните доказателства - писмени и гласни, и приетата експертиза е изложил мотиви, че сключените договори от ЕТ "Медис - Д. Б. - Иван Бончев" нямат характер на договори по ЗЗД, тъй като с тях не е договорено престиране на конкретен резултат. Договорено е наемане на работа на физическите лица в изпълнение на трудови функции - работа като охранител, която дейност е специфична и е възможно да се изпълнява от лица, с които има сключени трудови договори. Поради това, със сключените граждански договори, със същите физически лица, които са назначени по трудови договори като охранители, се прикрива трудово правоотношение, в резултат на което възниква съответното задължение за жалбоподателя за внасяне на данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и като осигурител на това правоотношение. Тъй като характерът на извършваните работи от лицата по предоставените граждански договори съдържат елементите на трудовото правоотношение, върху изплатените възнаграждения се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, за здравно осигуряване и фонд "ГВРС". Съдът е потвърдил установения размер, който не е оспорен с надлежни доказателства и е приел за законосъобразно установени въз основа на събраната информация за датите на изплащане на възнагражденията, изготвени таблици, в които помесечно са определени дължимите задължителни осигурителни вноски и лихвите за просрочие от датата на изплащане на възнагражденията до датата на издаване на ревизионния акт.
