ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Кога се признават приходи и съответните им разходи от строителство?
Фактическа Обстановка
През 2008 – 2009 г. Дружество отчита суми, постъпили съгласно нотариални актове за продажба на обекти на етап „груб строеж“ в строяща се сграда не като текущи приходи, а като такива за бъдещи периоди. Не се отчитат текущо и разходите за построяването на сградата – те са отложени, за да бъдат признати тогава, когато бъдат признати и приходите от продажби. Дружеството твърди, че те ще се признаят след като приключи строителството и бъде издадено разрешение за ползване на сградата. След въвеждането на сградата в експлоатация през 2010 г. Дружеството е признало за приход и разход всички приходи и разходи за бъдещи периоди от 2008 – 2009 г. НАП прави ревизия и установява, че през 2008 – 2009 г. за част от обектите в сградата са издадени нотариални актове. Същите обекти са били отчуждени в полза на трети лица, но не са осчетоводявани съответните приходи и разходи. НАП увеличава финансовия резултат на Дружеството и издава ревизионен акт. Дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и "САН-2001" ООД - гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Н. Ш. срещу решение № 699/03.04.2015 г., постановено по адм. д. № 400/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд.
Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, с които е отменен РА № 161302848/11.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 25/06.01.2014 г. от посочения по-горе изпълняващ длъжността директор на същата дирекция за определените на "САН-2001" ООД задължения за внасяне за корпоративен данък за 2008 г. за разликата от 17 127,09 лв. до пълния размер от 23 579,86 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; корпоративен данък за 2009 г. в размер на 2 011,23 лв., ведно с прилежащите лихви за забава 731,10 лв. и корпоративен данък за 2010 г. в размер на 8 787,44 лв. и прилежащите лихви за забава - 2 287,44 лв., както и относно частта, в която е коригирана декларираната по ГДД на дружеството данъчна загуба за 2011 г. със сумата от 106 045,02 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради необоснованост, като може да се направи извод и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което се извежда от изложението на касационната жалба, като това са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора след като липсва осчетоводяване на фактурите за гориво, резервни части, както и на пътни листове, не може да се приеме, че разходите са част от общите разходи на дружеството и затова съдът не е следвало да отменя ревизионния акт за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Изложени са доводи, че по делото липсват доказателства, че с автомобилите, закупени на лизинг дружеството е осъществявало стопанската си дейност, макар да са включени като активи и затова не е следвало да се отчитат амортизации за тях. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго решение, с което жалбата на "САН-2001" ООД в посочените части срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по тази касационна жалба "САН-2001" ООД - гр. Пловдив не е изразил становище.
САН-2001" ООД - гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Н. Ш. обжалва решението в отхвърлената част на жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 17 127,09 лв. с лихвите за забава. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводственитеправила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че към датата на продажбата на самостоятелните обекти от жилищната част на сграда (хотел с боулинг зала), оформени с нотариални актове, същите не са могли да бъдат продадени с цялостното оборудване и обзавеждане, тъй като е било още на етап грубо строителство и затова са отчитани приходи за бъде периоди. Затова се счита от него, че след като продажбите през 2008 г. и 2009 г. са станали преди окончателното завършване на сградата, респ. издаването на разрешение на ползване на същата, то дружеството правилно е извършило осчетоводяването на продажбите. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и иска присъждане на направените деловодни разноски.
