ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Необходимо ли е работодателят да приеме заявлението на работника за прекратяване на трудовия договор на основание „забавено изплащане на дължимото възнаграждение“, за да породи то действие?
Фактическа Обстановка
Служител връчва на работодателя си заявление за прекратяване на трудовия си договор на основание „забавено изплащане на трудовото възнаграждение“. Работодателят обаче не прекратява трудовото правоотношение на посочената в заявлението дата. Вместо това той издава заповед за дисциплинарно уволнение на служителя за нарушения, извършени преди датата на подаденото заявление. Стига се до съдебен спор, в който се иска от съда да определи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "ЗЕМСС" АД, гр. К., подадена от изпълнителния директор Б. К. С., срещу въззивното решение на ПвОС от 24.04.2003 г. по в. гр. д. № 3232/2002 г. с което е оставено в сила решението на КРС № 211 от 30.09.2002 г. по гр. д. № 443/2001 г. в частта, с която е отменено дисциплинарното уволнение на Р. К. Н. със заповед № 6/07.05.2001 г. и е уважен искът му по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като се впише чл. 327, т. 2 КТ.
Касаторът прави оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Излага съображения, че подадената от Р. К. Н. молба за освобождаване от работа не е ясна и безспорна, както е приел съдът. Документът е озаглавен "молба", а при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, т. 2 КТ не се изисква съгласие на работодателя. Посочен е чл. 327, ал. 2 КТ, а текстът не съдържа алинеи. Освен това в молбата не се сочи неизплащане на трудовото възнаграждение. Относно заповедта за дисциплинарно уволнение счита, че същата е мотивирана и изводите на съда в обратен смисъл са неправилни. Моли въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, като му се присъдят разноските по делото.
Ответникът по касация Р. К. Н. от гр. К. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, взе предвид следното:
