ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се преценява извънредният характер, в случай че се твърди наличието на непреодолима сила?
Фактическа Обстановка
На 01.12.1998 г. между Агенция за приватизация и инвестиционен посредник се сключват договори за инвестиционно посредничество. С тях посредникът се задължава, за сметка на Агенцията, да продаде ценни книжа при условията на публично предлагане, които са собственост на държавата и са емитирани от четири търговски дружества по надлежния ред. По повод на изменение в Правилника на Българската фондова борса от 4 декември 1998 г., към всички договори са подписани анекси за удължаване на срока за изпълнение от първоначалната дата – 01.03.1999 г. на 31.03.1999 г. На 20.05.1999 г. инвестиционният посредник получава писмо, че дължи плащане на уговорена неустойка – 1% от минималната стойност на непродадените до новия краен срок акции, в размер на общо 4 313,32 лв. Инвестиционният посредник твърди, че минималните продажни цени на акциите, които са предвидени, и сроковете и условията, които са в съответствие с Правилника на БФБ, са предизвикали обективна невъзможност договорът да се изпълни.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Чл. 306 ТЗ
Чл. 307 ТЗ
Докладчик съдия К. Ч.
Установената с обжалваното решение фактическа обстановка е безспорна и в касационната жалба не се съдържат оплаквания за неправилни фактически констатации. Доказано е, че между страните на 1.12.1998 г. са сключени договори за инвестиционно посредничество, като касаторът инвестиционен посредник е поел задължение за сметка на Агенция за приватизация доверител и срещу заплащане на посредническо възнаграждение, да продаде при условията на публично предлагане ценни книжа, собственост на държавата, издадени от четири търговски дружества, по реда и при условията на Правилника на Българска фондова борса (БФБ), на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД), както и на сключените договори. Установено е също, че след писма на дружеството от 19.01.1999 г. и от 9.02.1999 г., и по повод на направени през м. декември (по твърдение на касатора на 4 декември 1998 г.) изменение в Правилника на БФБ, към всички договори между страните на 4.03.1999г. са подписани анекси за удължаване на срока за продажбата на акциите от първоначално определената дата 1.03.1999г. на 31.03.1999 г. Не се спори също, че на 20.05.1999 г. дружеството е получило писмо от Агенция за приватизация, че дължи плащане на уговорената неустойка в размер на 1% от минималната стойност на непродадените до 31.03.1999 г. акции, както е безспорно и че за два от договорите тези относно акциите от "Млечна промишленост" АД - гр. П. и "Фохар" АД С., дължимата неустойка не е платена след поканата и съответно се претендира сега плащане на сумата 2830,76 лева за продажбата на акции на първото приватизирано дружество и 1482,56 лева за второто, или общо 4 313,32 лева.
При така установените по делото факти, въззивният съд е направил извода, че при допуснатата забава от страна на инвестиционния посредник, на доверителя се дължи плащане на уговорената неустойка за забава. Отхвърлено е като неоснователно възражението, че неизпълнението се дължи на обективна невъзможност, а именно извършени промени в Правилника на БФБ. Съдът отбелязал, че това обстоятелство е взето предвид от страните при подписване на анексите и че не е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, а освен това дружеството-посредник е имало възможност, но не се е възползвало от разпоредбата на чл. 307 ТЗ да иска от съда да измени или прекрати договора поради така наречената "стопанска непоносимост".
