ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Ползват ли се от право на преотстъпване на данък физически лица – земеделски производители, които не са регистрирани като ЕТ?
Фактическа Обстановка
Физическо лице е регистриран земеделски производител (съгласно §1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители), но не е вписан като ЕТ. Същият формира годишна данъчна основа по реда за облагане на стопанска дейност като ЕТ. НАП прави проверка и установява, че неправомерно е признато правото на преотстъпване на данък за 2011 – 2013 г. на земеделски производител, който няма регистрация като „търговец”. НАП издава ревизионен акт, който е обжалван от лицето.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
МАРИЯ РАДЕВА
при секретар и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Бургас против решение № 502 от 21.03.2016 г. на Административен съд, гр. Бургас, по адм. д. № 1554/2015 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-02002814003070-091-001/03.06.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 214/23.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, издаден по отношение на Т. Т. М. от с. Роза, Община Тунджа, Област Ямбол.
В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Касаторът счита, че физическите лица - земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, макар и да са избрали реда за облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ не се ползват от правото за преотстъпване на данък. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - Т. Т. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения подробно развити в представения по делото писмен отговор от 18.04.2016 г. Претендира разноски за касационната инстанция.
Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил Ревизионен акт № Р-02002814003070-091-001/03.06.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № 214/23.07.2015 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, с който на Т. М. са определени задължения по чл. 48 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчен период 2010 година - 2 588,54 лева главница и 1 084,13 лева лихва; за данъчен период 2011 година - 11 595,17 лева главница и 3 836,03 лева лихва; за данъчен период 2012 година - 20 764,86 лева главница и 5 183,83 лева лихва и за данъчен период 2013 година - 7 711,82 лева главница и 856,52 лева лихва.
