РЕШЕНИЕ № 16046 ОТ 03.12.2013 Г. ПО АДМ. Д. № 12312/2013 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 26 август 2020 61 уникалност: 92.2%

Правен Въпрос

Може ли да ползва обезщетение за временна неработоспособност лице, чието осигуряване е прекъснато поради неоснователното му неявяване на работното място?

Фактическа Обстановка

Физическо лице работи по трудово правоотношение с Дружество, като е осигурявано за общо заболяване. На 17.09.2012 г. лицето не се явява на работа. От 18.09.2012 г. до 27.09.2012 г. лицето представя болнични листове. От НОИ му отказват обезщетение, тъй като за деня преди започване на неработоспособността осигуряването на лицето е прекъснато – защото неявяването на работа е нарушение на трудовата дисциплина и се е приело от работодателя като “самоотлъчка”. За този ден лицето не е осигурено и съответно е прекъснато осигуряването му. От НОИ приемат, че на основание „прекъсване на осигуряването“ лицето не може да се ползва от обезщетение за временна неработоспособност, тъй като няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. Лицето обжалва разпореждането на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 86 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

при секретар и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба М. Г. Т. от с. Джерман срещу решение № 141 от 26.06.2013 г., постановено по адм. д. № 160/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане същото да бъде отменено.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалбата и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № РД-12-28/13.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите на М. Г. Т. срещу разпореждания № О-09-000-00555824/14.11.2012 г., № О-09-000-00555845/14.11.2012 г., № О-09-000-00570482/15.01.2013 г. и № О-09-000-00570487/15.01.2013 г., всички издадени от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетения и помощи, с които е отказано отпускане на обезщетение съответно по болничен лист за общо заболяване № А20120351497 за периода от 18.09.2012 г. до 27.09.2012 г.; по болничен лист № А20121803425 за периода от 28.09.2012 г. до 12.10.2012 г.; по болничен лист № А20121803736 за периода от 13.10.2012 г. до 27.10.2012 г. и по болничен лист № А20121803969 за периода от 28.10.2012 г. до 06.11.2012 г.

С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на М. Г. Т. срещу решение № РД-12-28/13.03.2013 г. на директора на ТД на НОИ - гр. Кюстендил.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт, постановен в производство по реда на осъществен административен контрол, е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на администиравнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

По делото е установено, че по силата на съществувалото трудово правоотношение с "Дани - ОК" ЕООД жалбоподателката е била задължително осигурена за общо заболяване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, осигуряването е възникнало от деня, в който е започнала да упражнява трудовата си дейност и за който са внесени или са били дължими осигурителни вноски, като продължава до прекратяването й съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Съдът се е позовал на нормата на чл. 10, ал. 2 от КСО, съгласно която осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Приел е, че първият болничен лист № 0351497 от 18.09.2012 г. касае отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване от 18 до 27.09.2012 г., като към началната дата на тази неработоспособност жалбоподателката е била в трудово правоотношение с посоченото търговско дружество. Денят преди началото на временната неработоспособност - 17.09.2012 г. е бил работен, но тогава жалбоподателката не се е явила на работа, като не е имала разрешен платен отпуск (твърденията й са за подадена молба за отпуск без да е разрешен такъв), не е била и в неплатен отпуск, който да се зачита за осигурителен стаж, поради което този ден е бил отчетен от работодателя й като самоотлъчка. Съдът е посочил, че неявяването на работа в работен ден без уважителни причини се счита за нарушение на трудовата дисциплина, за този ден не се изплаща трудово възнаграждение, работодателят не дължи и не внася осигурителни вноски. Работният ден при самоотлъчка не се зачита за осигурителен стаж, осигуряването се прекъсва без правоотношението да е прекратено. Съдът е обосновал законосъобразен извод, че с прекъсването на осигуряването преди началото на неработоспособността жалбоподателката е загубила качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не й се следва парично обезщетение за отпуска поради временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Приел е, че с оглед на това прекъсване на осигуряването преди възникване на нетрудоспособността парично обезщетение не й се следва както за времето на отпуска по болест, разрешен с първия болничен лист №А20120351497, така и за времето на отпуска по последващите три болнични листа, тъй като неработоспособността не е прекъсвана, а осигуряването не е възстановено. По тези съображения Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването на М. Г. Т..

скрито платено съдържание: 1677 думи;