ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

чака актуализация 11 март 2020 504 уникалност: 78.8%

Правен Въпрос

Как се прекратява трудовото правоотношение на член-кооператор в производствена кооперация и по какъв ред се претендират обезщетения вследствие на прекратеното правоотношение?

Противоречива Практика

С оглед на множество възникнали затруднения в съдебната практика относно приложимия закон (КТ или Законът за кооперациите) за обезщетенията, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на членовете на производствени кооперации, Председателят на ВКС инициира издаване на тълкувателно решение по спорните въпроси.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 226 думи;

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Докладчик съдия С. Ч.

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси на приложимия закон КТ или ЗК към прекратяване на трудовите правоотношения на член-кооператорите в производствени кооперации:

1.         С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на членствено правоотношение на член-кооператор?

2.         С какъв иск се претендира отмяната на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудово правоотношение на член-кооператор?

3.         С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация за вреди причинени на член-кооператор от незаконно освобождаване от работа, чиято неправомерност е установена по съдебен ред?

4.         При незаконно недопускане на член-кооператор, с когото е създадено трудово правоотношение в изпълнение на чл. 9, ал. 2 ЗК и по реда на глава пета от КТ да постъпи на работа с какъв иск се осъществява защитата на накърнените му права?

5.         Дължи ли се обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно предизвестие на другата страна при неспазване срока на предизвестие?

6.         Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ от производствена кооперация на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение от член-кооператор в хипотезите регламентирани в чл. 327, т. 2 - 3а КТ?

7.         Дължи ли се обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ от член-кооператор на производствена кооперация когато членственото му правоотношение е прекратено при условията на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?

8.         Дължат ли се обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по КТ регламентирани в чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 КТ, по чл. 222, ал. 2 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор на основанията по чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ при освобождаване от работа на член-кооператор след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване?

9.         Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при изключване от производствена кооперация по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК?

10.       Дължи ли се обезщетение по чл. 224 КТ на член-кооператор при прекратяване на трудово правоотношение на основания по КТ?

11.       С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди, причинени на член-кооператор в хипотезите на чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

12. С какъв иск се реализира отговорността на производствена кооперация и виновните длъжностни лица за вреди причинени на член-кооператор в хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1.         Производствената кооперация

е вид кооперация, чийто предмет на дейност съгласно чл. 9, ал. 2 ЗК е производство на стоки с цел продажба. Членствено правоотношение, което възниква чрез участие на физическите лица-учредители на кооперацията в създаването й или чрез последващо приемане на едно лице за кооператор е комплексно, тъй като се състои от различни по предмета си правоотношения-имуществени, организационни, съуправителни и други. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗК регламентира няколко основания за прекратяване на членственото правоотношение - напускане на кооперацията, изключване, смърт, а разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗК предвижда прекратяване на членството при заличаване на кооперацията, освен в случаите на преустройство. Прекратяването на членственото правоотношение чрез изключване се извършва по решение на общото събрание когато членът на кооперацията нарушава закона, устава или решения на органите й (чл. 13 ЗК). Защитата срещу незаконно прекратяване на членственото правоотношение на член-кооператора чрез изключване е регламентирана в чл. 58 и чл. 59 ЗК, чиито правила уреждат съдебния контрол по отношение на решенията и действията на органите на кооперацията.

Според чл. 58, ал. 1 ЗК решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Искът е за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията взето в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗК при упражняване на правомощие по чл. 15, ал. 4, т. 12 ЗК и по правната си природа е конститутивен. Законът предоставя на член-кооператора потестативното право да оспори правомерността на решението на общото събрание за изключването си чрез съда. Активно легитимиран да го предяви, с оглед на строго личния характер на прекратеното правоотношение, е изключеният с решение на общото събрание член на кооперацията, а пасивно легитимирана по претенцията е кооперацията (арг. от чл. 58, ал. 1 ЗК). Разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и ал. 5 от закона определят сроковете, в които може да се оспори законосъобразността на решението на общото събрание. Двуседмичният срок тече от деня, в който е постановен акта, а когато член-кооператора не е присъствал при решаването, началния момент е денят на узнаването или уведомяването му, но не по-късно от три месеца от приемане на решението. Искът се разглежда по общия ред - чл. 59, ал. 2 ЗК и съобразно правилата на родовата и местната подсъдност това е районният съд по седалище на кооперацията - ответник по делото. Тежестта на доказване се възлага върху ищеца, който следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона или устава. Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗК очертава процесуалните правомощия на съда по спора - да отмени изцяло или отчасти акта или да отхвърли иска. Решението на съда, с което се уважава иска обявява със сила на пресъдено нещо незаконността на осъщественото изключване и постановява следващата от него отмяна на акта на общото събрание.

2.         В дейността на производствената кооперация член-кооператора може да участва с труд като престира своята работна сила срещу трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗК председателят на кооперацията сключва и прекратява трудовите договори. В нормата не се обособяват трудовите договори на член-кооператорите от тези на работниците и служителите, които не са членове на кооперацията. Следователно участието на член-кооператора в дейността на кооперацията с труд се регламентира с трудов договор. Прекратяването на членственото правоотношение на кооператора настъпило в хипотезите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗК не води автоматично до прекратяване на трудовото правоотношение. Изключването на член-кооператора се осъществява с решение на общото събрание на основанията по чл. 13, ал. 1 ЗК, а прекратяването на трудовия договор се извършва от председателя на кооперацията съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗК. Различието в органите на производствената кооперация, които са оправомощени да преустановят членственото и трудово правоотношение, както и различието в основанията, които същите органи прилагат, за да прекратят действието на двата вида правоотношения обуславят, самостоятелното им прекратяване. Поради това повдигнатият пред съда спор за законосъобразното прекратяване на членственото правоотношение с иск по чл. 58, ал. 1 ЗК не може да засегне и разреши въпроса за прекратяването на трудовото правоотношение.

Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на КТ нормите му се прилагат съответно и към трудови правоотношения на членовете- кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго. Текстът допуска субсидиарно приложение на правилата на КТ. В ЗК не се съдържа регламентация на защитата срещу незаконно уволнение на член-кооператор. Разпоредбите включени в глава пета - "Съдебен надзор", уреждат исковата защита срещу решения и действия на органите на кооперацията, които нарушават индивидуални и колективни права на членовете й по членственото им правоотношение. Поради това нормите на чл. 58 ЗК осигуряват широк кръг на правни субекти, активно легитимирани да предявят претенции против решения и действия на органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава, включващ всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или прокурора. Исковата защита по чл. 58 ЗК е неприложима към трудовите правоотношения на член-кооператорите, които с оглед на страните по тях - член-кооператор и производствена кооперация изключват участието в процесуалното правоотношение на посочените лица. Към контролните субективни права на членовете на кооперацията по чл. 9, ал. 1, т. 4, 5 и 9 ЗК, предмет на иска по чл. 58, ал. 1 от същия закон, не се отнася правото на уволнения член-кооператор да оспори законосъобразността на акта на председателя на кооперацията за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочените права са уредени в разпоредба, чието систематично място е сред нормите, регламентиращи имуществените и организационни права на членовете на кооперацията по членственото правоотношение. Липсата на правна уредба на защитата срещу незаконно уволнение на член-кооператор от орган на производствена кооперация в чл. 58 ЗК обуславя съответно приложение на предвидената в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ искова защита. Същата не може да се урежда в устава на производствената кооперация, който като вътрешноустройствен акт, имащ действие само за общността на кооператорите, включва правила за поведение в съответствие с действащото законодателство, които не трябва да противоречат на повелителни разпоредби. Нормите, регулиращи исковата защита на различните субективни права, включително правото на оспорване законността на уволнението са императивни процесуалноправни разпоредби, чието приложение е установено в публичен интерес, предпоставящ създаването им с акт на държавен орган. След като нормите на чл. 58 ЗК не регламентират исковата защита на член-кооператора срещу незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудовото правоотношение, тази защита следва да се реализира с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Правото на оспорване на законността на уволнението придобива процесуалната природа на субективно публично право на иск. Активно легитимиран да го предяви е освободеният от работа със заповед на председателя на кооперацията член-кооператор, а пасивно легитимирана по претенцията е кооперацията. Искът се разглежда от районния съд като първа инстанция. Разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 КТ са приложими за определяне на давностните срокове, в които може да се оспори законността на уволнението. Тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение на член-кооператор се възлага върху кооперацията.

3.         С постановяване на съдебно решение за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на член-кооператора се признава за незаконно и се отменя. Неблагоприятните правни последици за него от неправомерното прекратяване на трудовото правоотношение от кооперацията се изразяват в имуществена вреда от неполученото трудово възнаграждение, която последният търпи за времето, през което е останал без работа, поставят въпроса за реда и процесуалното средство за реализиране имуществената отговорност на кооперацията. С оглед на изложеното в т. 2 за неотносимостта на нормите на чл. 58 ЗК към исковата защита на член-кооператора срещу незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация, при прекратяване на трудово правоотношение и осигуряването на тази защита с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се налага изводът, че цялостната охрана на накърнените субективни права на член-кооператора във връзка с неправомерното му уволнение трябва да се осъществява с предвидените в КТ процесуални средства за защита. В ЗК такава претенция не е регламентирана, а приложението на нормата по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконосъобразен акт на орган на производствена кооперация за прекратяване на трудово правоотношение с член-кооператор, обуславя приложение и на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ като разпоредба уреждаща акцесорна спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ претенция за репариране на имуществените вреди от незаконното уволнение. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен и има за предмет обезщетение за времето, през което член-кооператора е останал без работа поради незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение и се предявява против кооперацията в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с ал. 2, т. 2 КТ. Обезщетението цели да репарира вредите от неполученото брутно трудово възнаграждение за периода на безработица, но не повече от шест месеца. Правното основание за него се съдържа в чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Тежестта на доказване се възлага на ищеца, който следва да установи оставането си без работа, причинната връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, претърпените вреди и техния размер съизмеряващ се с брутното трудово възнаграждение определено по реда на чл. 228 КТ.

4.         В ЗК не е регламентиран иск относно незаконно недопускане до работа на член-кооператор. Доколкото разпоредбите на чл. 58, чл. 59 и чл. 60 ЗК уреждат цялостната искова защита против незаконосъобразни решения и действия на органи на производствената кооперация, включително защитата на имуществени и неимуществени права, които са накърнени от органи на кооперацията тези правни средства са относими към членствените правоотношения на член-кооператорите и не засягат хипотезите по чл. 213, ал. 1 и ал. 2 КТ. С оглед неотносимостта на нормите на чл. 58, чл. 59 и чл. 60 ЗК към трудовите правоотношения на член-кооператорите се налага извода, че защитата на накърнените им субективни права при недопускане до работа се реализира с искове по чл. 213, ал. 1 и ал. 2 КТ.

скрито платено съдържание: 4537 думи;