ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 10 април 2014 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия: ТАНЯ РАЙКОВСКА

1. РОСИЦА КОВАЧЕВА

2. ЛИДИЯ ИВАНОВА

3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

6. ТЕОДОРА НИНОВА

7. НАДЯ ЗЯПКОВА

8. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 9. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

10. СТОИЛ СОТИРОВ

11. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 12. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

13. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА

15. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

16. ЛЮБКА БОГДАНОВА

17. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 18. ВЕСКА РАЙЧЕВА

19. МАРИЯ СЛАВЧЕВА

20. ЗЛАТКА РУСЕВА

21. ДИЯНА ЦЕНЕВА

22. МАРИЯ ИВАНОВА

23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

24. МАРИАНА КОСТОВА

24. 25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА 26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

27. МАРИО ПЪРВАНОВ 28. ЕМИЛ МАРКОВ

29. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 30. ЕМИЛ ТОМОВ

31. АЛБЕНА БОНЕВА

32. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 33. БОНКА ДЕЧЕВА

34. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 35. ЖИВА ДЕКОВА

36. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА 37 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 38. ТОТКА КАЛЧЕВА

39. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 40. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

41. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 42. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 43. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

44. ОЛГА КЕРЕЛСКА

45. ЗОЯ АТАНАСОВА

46. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

47. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

48. БОРИС ИЛИЕВ

49. БОНКА ЙОНКОВА

50. БОЯН ЦОНЕВ

51. ИРИНА ПЕТРОВА

52. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 53. РОСИЦА БОЖИЛОВА

54. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

55. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 56. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 57. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 58. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 59. ВЕРОНИКА НИКОЛОВА 60. ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 8 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Делото е образувано с разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 30.10.2013 г. на основание чл.128,ал.1 ЗСВ по предложение от Заместник-председателите и ръководители на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по следните спорни правни въпроси, свързани със спирането на граждански и търговски дела поради образувано тълкувателно дело пред ВКС:

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение.

2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение.

Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС), за да се произнесе по поставените правни въпроси, съобрази следното:

По първи въпрос:

В предложението за образуване на тълкувателно дело този въпрос е уточнен с подвъпроса пред коя инстанция е допустимо спиране на делото на посоченото основание – само пред ВКС или и пред по-ниските по степен

2

3 съдилища, тъй като по същество противоречивата практика е формирана именно при проверка на законността на постановено от по-ниски по степен съдилища

спиране.

По този въпрос някои съдилища считат, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по въпрос, който обуславя отнесен до правораздавателен орган правен спор, съдебното производство могат да спират както Върховният касационен съд, така и съдилищата, разглеждащи спора по същество. Съображенията са, че по този начин се предотвратява възможността бъдещото съдебно решение да бъде атакувано като постановено в противоречие с практиката на ВКС по съответния правен въпрос. В актовете, застъпващи това становище, спирането на производството пред инстанциите по същество се обосновава с приложението на чл.229,ал.1,т.4 или т.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Други съдилища поддържат становище, че наличието на висящо тълкувателно дело не е основание за спиране на производството пред първоинстанционния и въззивния съд. Спиране може да бъде постановено само от касационната инстанция, която осъществява правомощието си по чл.124 от Конституцията на Република България да уеднаквява съдебната практика и в рамките на самото касационно производство, в което се разглежда конкретен гражданскоправен спор между конкретни гражданскоправни субекти. Според придържащите се към това становище съдилища, спирането се осъществява на основание чл.292 ГПК.

Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия счита за правилно второто становище.

Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона.

Спирането на производството по чл.229,ал.1,т.4 ГПК се разглежда в теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск. Счита се, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. Поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.

До приемането на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) в практиката не е имало колебания, че образуването на тълкувателно дело пред ВКС не е основание за спиране на производството по висящите дела, в които съдилищата трябва да отговорят на въпроса, който предстои да бъде изтълкуван. В

4 действащия ГПК, предвид възприетата от него различна концепция за значението на касационното производство и предпоставките за осъществяването му, бе предвидена изрична уредба за преодоляване на противоречива практика между отделни състави на ВКС. Това произтича от обстоятелството, че решенията, в които се дава отговор на въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, трябва да бъдат съобразявани от първоинстанционните и въззивните съдилища относно даденото в тях тълкуване по този въпрос. Целта е ВКС да може да осъществява пълноценно конституционно възложената му функция за уеднаквяване на съдебната практика на инстанциите по същество. Затова действащият процесуален кодекс урежда касационното обжалване като централизиран способ за контрол на невлезли в сила съдебни решения, а касационния съд - като съд по защита на законността. Отчитайки обаче възможността от противоречива практика между отделните състави на ВКС, с разпоредбата на чл.292 ГПК законодателят ги задължава при констатиране на такава да предложат на общото събрание на съответната колегия или на двете колегии да издадат тълкувателно решение по противоречиво разрешавания въпрос и да спрат производството по делото. Спирането не е въпрос на преценка на състава, констатирал по реда на чл.292 ГПК противоречивата практика – той е

длъжен да го постанови, ако реши да сезира съответното общо събрание.

Отделните състави на ВКС, пред които същият въпрос бъде поставен впоследствие, също са задължени по реда на чл.292 ГПК да констатират наличието на противоречива практика, да предложат на съответното общо събрание да издаде тълкувателно решение за уеднаквяването й и да спрат производството по делото. Обстоятелството, че друг състав на ВКС преди тях е констатирал същото противоречие, не освобождава останалите състави на ВКС от императива на чл.292 ГПК. Повторно сезиране на съответното общо събрание по същия въпрос обаче би било лишено от смисъл, защото по един и същ правен въпрос не може да бъде образувано повече от едно тълкувателно дело. Не е лишено от смисъл обаче изискването на чл.292 ГПК в този случай производството по делото да бъде спряно, защото в противен случай отделният състав на ВКС би се оказал в положението на постановил окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Така съдът, призван да защитава законността, би създал с акта си предпоставки за нарушаването й, доколкото последвалото задължително тълкуване може да е различно от възприетото в решението по конкретния спор. Немислимо е законодателят да е санкционирал подобна възможност, поради което следва да се приеме, че на основание чл.292 ГПК съставите на ВКС са длъжни да спрат производството по делото, не само когато самите те са констатирали противоречие в практиката на ВКС и са сезирали съответното общо събрание, но и когато това сезиране вече е осъществено от друг състав.