ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 11 март 2020 670 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Има ли право получател да приспадне начисления му с ревизионен акт ДДС, ако не е спазил формалните изисквания за самоначисляване по ЗДДС?

Фактическа Обстановка

Дружество 1 купува слънчогледови люспи от Дружество 2, считайки предмета на доставките за стока. Дружество 2 издава фактури по тях по общия ред. Дружество 1 приспада данъчен кредит по фактурите и доставя люспите на Дружество 3, като му издава фактури и също начислява ДДС по общия ред. НАП квалифицира предмета на доставките като отпадък и начислява с ревизионен акт ДДС на Дружество 1. Причината е, че то е приспаднало данъчен кредит, но не е издало протокол за самоначисляване при режима за обратно начисляване. Дружеството обжалва акта на НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 84 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 14596/2015

Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Екорек България" ЕООД (с ново наименование "Джиосайкъл България" ЕООД), ЕИК 106597230, със седалище и адрес на управление с. Бели Извор, представлявано от управителя Н. Н. О., подадена чрез адв. П. Г., срещу Решение № 434 от 09.11.2015 г. по адм. д. № 566/2015 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-06-1300552-091-001 от 04.05.2015 г. на органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) - гр. Велико Търново, поправен с РА № П-04000615091361-003-001 от 19.05.2015 г. и потвърден в обжалваната част с Решение № 309 от 24.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2012 г. е начислен ДДС в размер на 12 645.20 лв. ведно с прилежащите лихви и жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 967 лв.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на Становище от 17.11.2015 г. на самата Национална агенция по приходите за тълкуване на разпоредбите на ЗДДС, дадено по запитване на ревизираното дружество в течение на ревизионното производство, съгласно което меродавно за режима на облагане с ДДС относно предмета на доставката е определянето на този предмет от доставчика. В случая, доставчикът не е фактурирал процесната стока като производствен отпадък и не е имало никакво основание за прилагане на режима на самоначисляване в тежест на ревизираното дружество-получател. В същото становище е прието, че дори данъчната администрация да приеме обратното относно режима на начисляване /т.е. че следва да се приложи режим на самоначисляване, при който получателят е данъчно-задължено лице, тя следва да гарантира неутралността на системата като, на основание чл. 73а ЗДДС, допусне приспадане на начисления на получателя данък. Необосновано съдът е приел, че правото на приспадане не е отречено на ревизираното дружество. Установавянето на задължения във връзка с процесните фактури е резултат именно от непризнаване на правото на приспадане при режима на самоначисляване, приложен с ревизионния акт. Като е потвърдил, на практика, отказа на приспадане при този режим, съдът е нарушил разпоредбите на Директивата по ДДС, тълкувани с Решение на СЕС по дело С-590/2013 г. Необосновано съдът е приел, че РЛ би имало право на приспадане, ако е извършена корекция на начисления ДДС при доставчика при доставчика. В нарушение на принципа на данъчен неутралитет, РЛ понася тежестта на косвения данък в резултат на двойно облагане на доставките - веднъж по общия ред и втори път- при режим на самоначисляване. Необосновано съдът е приел, че предметът на доставките представлява отпадък, въз основа на неприложими от 01.01.2014 г. легални определения за отпадък по Закона за управление на отпадъците. Не са приложени тези на § 1, т. 73-78 от ДР на ЗДДС. Не е назначена техническа експертиза за определяне на предмета на доставките като отпадък. При съществени нарушения на процесуалните правила първоинстанционният съд не обсъдил доводите на жалбоподателя в представените писмени бележки и не отправил преюдициално запитване до СЕС при наличие на предпоставки затова.

Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. С. Ц., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Правилно първоинстанционният съд е потвърдил заключенията на данъчните органи, че процесните доставки с предмет "производствен отпадък" подлежат на облагане при режим на самоначисляване на ревизирания получател. Неоснователно се поддържа, че към момента на извършване на доставките е било неприложимо препращането към Закона за управление на отпадъците за определяне на стоката като отпадък. Неприложимо за случая е Становището на НАП, на което се позовава касационният жалбоподател. Некоректно ревизираното лице пропуска да отбележи, че не е самоначислило косвения данък по процесните доставки, а това е направено с РА. Съдебното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и тълкуването на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС. Неоснователно се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като не назначил техническа експертиза относно предмета на доставките. Този предмет бил установен категорично с такава експертиза в друго съдебно производство между същите страни и с подобен предмет. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

скрито платено съдържание: 1706 думи;