ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Има ли право на преотстъпване на данък ЕТ – земеделски производител, в случай че дължи лихва за забава на публично задължение, която не е декларирана и установена с акт на НАП?
Фактическа Обстановка
ЕТ (земеделски производител) внася дължимия ДДС по Справка-декларация за месец октомври с 2 дни закъснение. Вследствие на това закъснение за ЕТ възниква задължение за внасяне на сума в размер на 0,29 лв., представляваща законната лихва за забава. От НАП установяват това задължение чрез справка от „Системата за управление на риска“. В резултат на това с ревизионен акт е определен допълнителен данък по ЗДДФЛ, както и лихва за забава вследствие на отказа за преотстъпване на подоходния данък по ЗКПО – тъй като търговецът не отговаря на установените в закона критерии за липса на задължения за лихви, свързани с публични задължения. ЕТ обжалва акта на НАП.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осми март в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № 6579/2015
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 136/24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 134/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново в частта, в която по жалба на ЕТ "Демос-Петьо Демостенов" със седалище в с. Долни Вит, Община Гулянци, Плевенска област е отменен РА № Р-15-1401239-091-01/11.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 54/02.02.2015 г. на директора на същата дирекция за определения на едноличния търговец допълнително данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 263,05 лв. и лихви за забава. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е постановил, че изцяло са изпълнени всички императивни изисквания на ЗКПО и са налице условията по чл. 167, ал. 1 от същия закон за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Касационният жалбоподател не е съгласен с приетото от съда, че нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО визира не всички лихви върху лихви за невнесени публични задължения, които към 31 декември на съответната година, подлежат на принудително изпълнение съобразно предвидения в ДОПК ред и условия. Изложени са доводи в касационната жалба, че ако съдът бе извършил коректно тълкуване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО би стигнал до извод, че отделянето на лихвите за посочените по т. 1 и 2 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО вземания на държавата на отделен ред - по т. 3 показва, че една от предпоставките за ползване на преотстъпване на данък е, данъчното задължено лице към 31.12.2011 г. да няма каквито и да било изискуеми задължения за лихви за посочените по т. 1 и 2 на посочената разпоредба вземания на държавата, а по делото безспорно е установено, че търговецът е имал към тази дата задължение за лихва в размер на 0,29 лв. Подробни съображения, обосноваващо посоченото оплакване са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт. Обжалва се решението и в частта за разноските за 46,29 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 459,24 лв. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява от юрисконсулт.
