ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 3 ноември 2020 759 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Има ли право на обезщетение за незаконно уволнение служителка, която е била в отпуск за бременност и раждане в 6-месечния срок след уволнението?

Фактическа Обстановка

Служителка е уволнена незаконно. Шест месеца след уволнението си тя ползва отпуск поради бременност и раждане. Служителката иска от работодателя си да ѝ заплати обезщетение за шестте месеца след уволнението, в които е била без работа, и решава да го осъди.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 145 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на ищцата М. Б. Б. и по жалба на ответника [фирма] (с предишно наименование [фирма]) срещу решение от 26.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 11684/2013 г. на Софийския градски съд (СГС).

С определение № 357/05.04.2016 г. касационното обжалване по делото е допуснато само по жалбата на ищцата - подадена срещу тази част на въззивното решение, с която, при постановена частична отмяна на решение № II-66-216/13.05.2013 г. по гр. дело № 57972/2011 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 40 500 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 17.10.2011 г. - 14.04.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба на ищцата се излагат оплаквания за неправилност на тази част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

В отговора на жалбата ответникът излага становище и съображения за неоснователност на същата.

За да постанови допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, СГС е приел в мотивите към нея следното: Въз основа доказателствата по делото е приел за установено, че през процесния 6-месечен период след незаконното ? уволнение, за който ищцата претендира обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, същата е ползвала отпуск по чл. 163 от КТ - поради бременност и раждане. При така установеното, въззивният съд е намерил, че уволнението на ищцата не се намира в причинна връзка с нереализирането на доходи от трудово възнаграждение. Изложени са и съображения, че за времето на ползвания от ищцата отпуск по чл. 163 от КТ, същата не би получавала трудово възнаграждение, а би имала право на обезщетение за бременност и раждане.

С посоченото определение № 357/05.04.2016 г. касационното обжалване е допуснато по обуславящия горните правни изводи на въззивния съд, материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 163 от КТ, а именно: налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца по чл. 225, ал. 1 от КТ е получавано обезщетение за майчинство (бременност и раждане) и налице ли е вреда за работника и/или служителя по смисъла на чл. 225 от КТ при незаконно уволнение, ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че по този материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 163 от КТ, изцяло приложима е формираната по реда на чл. 290 от ГПК, трайно установена задължителна практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 225, ал. 1 и чл. 162 от КТ, намерила израз в решение № 323/28.06.2011 г. по гр. дело № 784/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 201/25.09.2013 г. по гр. дело № 68/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 166/21.08.2015 г. по гр. дело № 4468/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Там е прието следното: Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е предназначено да обезщети работника за определен вид имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в 6-месечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно. Аналогичен е и случаят, в който работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. 3а времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно нетрудоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение. В случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на временната неработоспособност.

скрито платено съдържание: 718 думи;