ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Възможно ли е при внос на стоки да се приложи изключението, че правото на данъчен кредит може да бъде упражнено и след 12-месечния срок?
Фактическа Обстановка
Българско дружество внася два трансформатора за електроенергия от Турция. Вносът е реално осъществен, а начисленият ДДС е внесен. В рамките на 12-месечния срок, през който българското дружество е можело да упражни правото си на данъчен кредит във връзка с вноса на трансформаторите, то не се възползва от тази възможност. След изтичане на срока за приспадане на ДДС то подава уведомление до НАП за извършена корекция в счетоводните си документи по отношение на доставените трансформатори. Данъчните отказват да допуснат приспадане на ДДС, като се мотивират, че 12-месечният срок за упражняването на правото на данъчен кредит е изтекъл. Дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МАДЛЕН ПЕТРОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Емилия Маскръчка изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София обжалва решение № 435 от 27.01.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 9324/2014 г., с което е отменен издаденият на Шнайдер Електрик Енерги ГмбХ ревизионен акт № 2101400966/16.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, в оспорената част относно отказано право на данъчен кредит на основание чл. 72, ал1. ЗДДС в размер на 274 478.73 лева за данъчен период м.06.2012 г.
Касаторът поддържа доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че правото на данъчен кредит за ДДС на дружеството е преклудирано, поради изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Твърди, че след изтичането на този срок не може да се извърши и корекция съгласно чл. 73а от ЗДДС. Счита, че позоваването на втората част от решението по дело С-284/11 на Съда на ЕС и принципа за данъчен неутралитет принципно е правилно, но не е съобразено с конкретните факти по делото. Позовавайки се на първата част от цитираното решение на СЕС, според която установяването на преклузивен срок за упражняване правото на данъчен кредит е допустимо, касаторът посочва, че в случая не е налице обстоятелство, което да обуславя прекомерна трудност или невъзможност за упражняване на правото на приспадане.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди ревизионния акт в оспорената част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Шнайдер Електрик ГмбХ, в качеството си на правоприемник на ревизираното лице Шнайдер Електрик Енерги ГмбХ, чрез адв. А. А. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения за приложимост на чл. 73а от ЗДДС, подробно изложени в представени по делото писмен отговор на жалбата и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която за данъчен период м.06.2012 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 274 478.73 лева. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, установени при ревизията, а именно: по силата на договор, сключен с Финикс Солар AG за проектиране, доставка и изграждане на електрическа трансформаторна подстанция, соларен парк Казанлък и въздушен далекопровод Ясеново, Шнайдер Електрик Енерги ГмбХ е доставило част от оборудването, необходимо за изпълнението му, като за целта е осъществило внос от Република Турция на два трансформатора. Вносът е удостоверен с представените по делото документи - уведомление вх. № 10-53-00-2150/19.09.2013 г., фактура № ST2/72016394/23.05.2012 г., фактура № ST2/72016395/23.05.2012 г. и фактура № 3241001254/20.06.2012 г., извлечение от банкова сметка за платен ДДС по внос. За доказано е прието от съда, че вносът е реално осъществен, както и че начисленият ДДС в размер на 274 478.73 лева е внесен по сметка на МБ Казанлък на 01.06.2012 г.
При така установените факти, съдът е приел, че данъчното събитие за процесния внос е настъпило през м.06.2012 г., като срокът по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното дружество е изтекъл през м.06.2013 г. В така очертания срок ревизираното лице не е упражнило правото си на приспадане на платения ДДС по вноса. констатирано е също, че уведомление № 53-00-2150 от 19.09.2013 г., с което е извършена корекция в СД по ЗДДС за данъчен период м.06.2012 г. е подадено след изтичане на предвидения в чл. 72, ал. 1 ЗДДС, 12-месечен срок.
