ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Правен Въпрос
Допустимо ли е да бъде приспаднат ДДС след изтичането на 12 месеца от данъчния период, в който е възникнало данъчното събитие?
Фактическа Обстановка
НАП прави ревизия на дружество, при която установява, че то е включило определени фактури в Дневника си за покупки след изтичането на 12-месечния срок. Дневниците за продажби и Справки-декларациите за тези периоди дружеството подава едва по време на ревизията, също след изтичането на този срок. С подаването им то иска да упражни правото си на приспадане на ДДС. НАП му отказва, аргументирайки се, че данъчните документи не са подадени в законовите срокове, а освен това е изтекъл и срокът за упражняване на правото на приспадане на ДДС. На дружеството е определен ДДС за внасяне, който се равнява на претендирания ДДС. Начислени са му и лихви за забава. Дружеството обжалва ревизионния акт.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по адм. д. № *****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигорителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Синти" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Петров против решение № 484/01.10.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 347 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Синти" ЕООД против РА № 121202065/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 120/08.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. В полза на Д"ОДОП" гр. Велико Търново са присъдени разноски в размер на 857.87 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон чл. 72, ал. 1 от ЗДДС - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевират се доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви при издаването на ревизионния акт. Моли за отмяна на решението и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, я е оспорил с писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви при издаването на обжалвания ревизионен акт, съдът правилно е посочил, че мотиви са налице след като има ревизионен доклад, предхождащ съставянето на ревизионния акт, каквото е и правилото на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Счита, че не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Посочено е че, в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС е регламентиран периода за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, като регистрираното по този закон лице може да упражни правото на приспадане на данъчния кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Но в настоящият случай "Синти" ЕООД не се е възползвало от това право, тъй като справките-декларации за месеците март и септември 2010 г. са били подадени едва на 04.11.2011 г., след изтичане на законоустановения срок за подаване. Неупражняването на право на данъчен кредит е резултат единствено от бездействието на получателя на данъчната фактура и правна последица от това се явява преклудирането на тази възможност, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
По оспорване от "Синти" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт РА № 121202065/10.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 120/08.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 426.07 лв. за данъчни периоди м.03.2010 г. и м.09.2010 г. в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в размер на 4017.78 лв. Правото на признаване на данъчен кредит е отказано на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
