ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Каква е правната същност на договор, сключен с управител на дружество, ако същият е наименуван като „трудов договор“?
Фактическа Обстановка
Лице работи на трудово правоотношение на длъжност „Управител“. Всички права и задължения по сключения трудов договор между него и едноличния собственик на капитала на Дружеството възникват и се изпълняват надлежно. По него се изплащат и всички възнаграждения и осигуровки. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение се прекратява, след като лицето навършва пенсионна възраст. На лицето следва да се изплати обезщетение поради навършена пенсионна възраст, но същото е отказано – на основание, че договорът между дружество и неговия управител не е трудов и не следва да се изплащат обезщетения, уредени в трудовото законодателство.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 4063 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с и.ц. и о. п. „С. на г. в Б.“, ЕИК[ ЕИК], представлявано от Н. Н., чрез адвокат К. Н. от САК срещу въззивно решение № 75 от 27.05.2016 г. по в.гр. д. № 134/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава решение № 49/25.01.2016 г. по гр. д. № 1142/2015 г. на Районен съд Ямбол в частта, в което е уважен предявения иск на Р. М. А. срещу С. с и. ц.и о. п. „С. г. в Б.“, на основание чл. 222, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 5107, 20 лева, ведно със законните лихви от 25.05.2015 г. до изплащането и е отхвърлен иска за лихвите върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, за периода от 01.12.2014 г. до подаване на исковата молба.
С определение № 209/28.02.2017 г. по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, каква е правната същност на сключен между страните договор за длъжността „управител“ в търговско дружество, когато е наименован като трудов договор.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е даден с решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. Върховния касационен съд, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, в които се приема, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него О., възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово дори когато договорът е озаглавен „трудов“. В същия смисъл и решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г.о.
