ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Познанството между ръководните кадри на доставчик и получател и използването на общи счетоводни услуги обуславя ли наличие на „знание“ на получателя за извършване на данъчна измама от доставчика?
Фактическа Обстановка
Дружество упражнява правото си на данъчен кредит по получени доставки. След извършена проверка НАП, с ревизионен акт, ангажира солидарната отговорност на дружеството за невнесен ДДС от доставчиците. Дружеството – получател оспорва ревизионния акт пред съда. По време на съдебния процес се установява, че представляващите дружеството – получател и дружествата – доставчици се познават и участват в управлението на една и съща политическа партия. Установено е също, че въпросните дружества имат един и същ счетоводител.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
при секретар М. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ по адм. д. № 5625/2015
Производството е по реда на вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Деа хоум" ЕООД чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 697/25.03.2015 г. по адм. д. № 3771/2014 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, 25-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 031401660/19.08.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на дружеството са определени задължения по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС в общ размер на 45 050, 34 лв.
Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Изразява становище, че органите по приходите не са изложили мотиви за участие от страна на дружеството в сделки с измамен елемент и злоупотреба с ДДС до какъвто извод е стигнал и първоинстанционният съд. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.
Ответната страна - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът е приел, че жалбата срещу РА е неоснователна, като е развил подробни съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при правилно прилагане на приложимия материален закон - чл. 177 от ЗДДС - безспорно установено знание у страна на жалбоподателя, че данъкът за доставките с предмет - идентичен на този, които са били предмет и на оспорения РА, няма да бъде внесен, както и дългогодишно познанство с представляващото предходните доставчици лице В. С. като членове на ръководен орган на управление на политическа партия "Зелена партия" и един и същ счетоводител, водещ счетоводствата на дружествата. Приел е, че е налице заобикаляне на закона - предпоставка по чл. 177, ал. 3, т. 2, изр. 2 от ЗДДС. За да достигне до този извод съдът е приел, че неоснователно е упражнено правото на данъчен кредит от страна на жалбоподателя на веднъж по издадената фактура по сключения на 12.12.2013 г. предварителен договор с "Геоинформ" ЕООД, след като плащането е извършено на части за периода от 18.12.2013 г. до 30.01.2014 г. /на вноски и чрез прихващане за вземания с кооперация "Общо занаятчийско сдружение". Подобен извод безспорно е правилен единствено, доколкото действително правото на данъчен кредит е било упражнено по-рано от настъпването на данъчното събитие, но такова е налице и до настъпването му е изминал по-малко от месец. Това би могло единствено да доведе до начисляване на наказателна лихва за жалбоподателя, което обаче не е сторено.
Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице да плати чуждо данъчно задължение, в случай, че са изпълнени сложните фактически състави, предвидени от закона. От субективна страна е необходимо да бъде установено, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода. С решение по дело С - 384/2004 СЕС е приел, че "чл. 21, § 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО, трябва да бъде тълкуван като позволяващ на държава - членка да приема законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице, за което е направена доставка на стоки или услуги и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимия ДДС по отношение на тази доставка, или на предходна, или на бъдеща доставка на тези стоки, би останал неплатен отчасти или изцяло, може да бъде наложена солидарна отговорност за плащането на този ДДС заедно с данъчно - задълженото лице по ДДС. Т. законодателство обаче трябва да е съобразено с общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността и които включват по-специално, принципите на правната сигурност и на пропорционалността.".
