ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

СТЕФКА КЕМАЛОВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 87 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 252/2016 г. Административен съд - Велико Търново, 9 състав, е отменил по жалба на К. П. С. ревизионен акт № Р - 04001515004386 - 091 - 001 от 07.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която са определение задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. - данък в размер на 3082,55 лева, за 2011 г. - 375,63 лева, за 2012 г. - 431,67 лева и за 2013 г. - 424,71 лева, ведно със съответните лихви. В останалата част жалбата е отхвърлена. Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, съдът е осъдил К. П. С. да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 873лева и Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на К. П. С. разноски по делото в размер на 487,80лева.

Срещу така постановеното решение № 87 от 30.03.2017 г., в частта, с която се отменя РА № Р - 04001515004386 - 091 - 001 от 07.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, по отношение на определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. - данък в размер на 3082,55 лева, за 2011 г. - 375,63 лева, за 2012 г. - 431,67 лева и за 2013 г. - 424,71 лева, ведно със съответните лихви е подадена касационна жалба от А. П. М. в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против издадения РА, като неоснователна и недоказана в тази част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната по касационната жалба - К. П. С. не изразява становище по основателността на подадената жалба.

Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от К. П. С., чрез адвокат О. Б.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част, с която е потвърден РА е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Велико Търново в посочената по-горе част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло РА № Р - 04001515004386 - 091 - 001 от 07.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответния по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, оспорва касационната жалба в писмен отговор от 23.05.2017 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново е процесуално допустими, а по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Подадените касационни жалби са в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

С решението си Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт № Р - 04001515004386 - 091 - 001 от 07.01.2016 г., издаден от Н. С. И. и В. В., органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, в която са определение задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. - данък в размер на 3082,55лева, за 2011 г. - 375,63 лева, за 2012 г. - 431,67 лева и за 2013 г. - 424,71 лева, ведно със съответните лихви, в останалата част жалбата е отхвърлена. Фактическата обстановка по спора е описана подробно от административния съд. Изложени са мотиви, че не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и крайните констатации на органите по приходите. Като предмет на първоинстанционен контрол съдът е посочил определените с РА допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3082,50 лева и лихви - 1796,17 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 24 от ЗДДФЛ(по трудови правоотношения) и за доходи по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 132,30 лева и лихви - 63, 44 лева върху данъчна основа за доходи по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ (доходи от прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот); данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 823,22 лева и лихви - 4 068,09 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (от наем на недвижимо имущество) и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1023,20 лева и лихви - 175,71 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ (от наем на недвижимо имущество) и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

1. По отношение на определените данъчни основи за доходи по трудови правоотношения за 2009 г. и 2013 г., решаващият състав е посочил, че през 2009 г. К. П. С. е реализирала доходи по трудови правоотношения с работодател "Им" ООД и е била определена данъчна основа за този вид доходи в размер на 2301,20 лева. За 2013 г. Спасова е реализирала доходи от трудови правоотношения с работодател "Исса - 200" ЕООД, при което е определена данъчна основа за този вид доходи в размер на 294, 88 лева. Така определените данъчни основи не са довели до определяне на допълнителни задължения с РА предвид авансовото удържане на дължимия данък от страна на работодателите. Срещу тези констатации на данъчните органи не са били изложени възражения в първоинстанционната жалба и съдът е счел, че същите са определени в съответствие с доказателствата и разпоредбите на материалния закон и следва да бъдат потвърдени.

2. Относно определените с РА данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, съдът е отбелязал, че ревизиращите органи са изготвили анализ на разполагаемите и разходваните парични средства на лицето за всички ревизирани периоди на годишна база, при което за 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е било установено несъответствие между разходите и доходите на физическото лице, като превишенията са в размер за 2009 г. – 30 825,45 лева, за 2011 г. - 3756,27 лева, за 2012 г. - 4316,73 лева и 4247,14 лева. В хода на ревизията органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, в тази връзка било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице, с което същото било уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на ФЛ и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за ревизираните периоди ще бъдат определени по чл. 122 - 124а от ДОПК. В РД (ст. 10) и РА обаче било посочено, че данъчните основи ще бъдат определени по общия ред. Органите по приходите са приели, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната година, за целите на ревизионното производство се приема, че са налице укрити и недекларирани други доходи по чл. 35, 6. 6 от ЗДДФЛ. Данъчните основи за облагане на тези доходи са определени в размер на установените несъответствия (превишения). В мотивите на обжалваното решение е направен изчерпателен анализ на относимите разпоредби, като е прието, че приходните органи неправилно са квалифицирали посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Изложени са мотиви, че несъответствието между разходите на лицето (независимо от това дали са касови, безкасови, какъв е характерът им) и доходите му, респ. оценимото в пари имущество не се третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Според съда, изричното изискване на цитираната разпоредба е да се облагат доходи от източници, а посоченото от приходната администрация несъответствие не е източник на доход, нито самото то в материалния закон се презюмира като доход, подлежащ на облагане. След подробно тълкуване на материалноправните разпоредби, решаващият състав е приел, че незаконосъобразно са определени данъчни основи за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за процесните години, като са съобразявани суми, представляващи т.нар. несъответствие между получените доходи и извършените разходи. РА е отменен относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от незаконосъобразно определени данъчни основи, както следва: за 2009 г. - данък в размер на 3082,55 лева; за 2011 г. - данък в размер на 375,63 лева; за 2012 г. - данък в размер на 431,67 лева и за 2013 г. - данък в размер на 424,71 лева, ведно със съответните лихви.