ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

чака актуализация 24 април 2020 438 уникалност: 88.5%

Правен Въпрос

Ползва ли се работник, председател на синдикална организация в предприятие, с предварителна закрила при уволнение, ако синдикалната организация не е регистрирана като юридическо лице?

Фактическа Обстановка

Физическо лице, което е председател на синдикална организация „Подкрепа“ в предприятието, в което работи на длъжност „Организатор производство“, е уволнено на 22.10.2010 г. Мотивът на работодателя е, че синдикалната организация е нелегитимна, тъй като не е регистрирана като юридическо лице и поради това не дава закрила при уволнение на лицето. Лицето обжалва уволнението си като незаконно и иска да бъде възстановено на работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за периода, в който е останало без работа (22.10.2010 г. – 22.04.2011г.).

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 151 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 333, АЛ. 3, ПРЕДЛ. 1 ОТ КТ, ВЪВ ВР. С § 1, Т. 6 ОТ ДР НА КТ, С ПРЕДВИДЕНАТА В ПЪРВАТА ОТ ТЯХ ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ, СЕ ПОЛЗВА РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО Е ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИ СЕКРЕТАР НА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ В ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАБОТОДАТЕЛЯ. БЕЗ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТАЗИ ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ Е ДАЛИ СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ В ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАБОТОДАТЕЛЯ Е РЕГИСТРИРАНА ИЛИ НЕ КАТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 49, АЛ. 2 ОТ КТ. ДОСТАТЪЧНО Е ТЯ ДА Е УЧРЕДЕНА КАТО ПОДЕЛЕНИЕ НА СЪОТВЕТНАТА ТЕРИТОРИАЛНА, ОТРАСЛОВА ИЛИ НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ - СЪГЛАСНО УСТАВА Й (АРГУМЕНТ ОТ ЧЛ. 33 ОТ КТ), И СЪОТВЕТНИЯТ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ ДА Е ИЗБРАН ЗА НЕИН ПРЕДСЕДАТЕЛ ИЛИ СЕКРЕТАР.

Чл. 33 КТ

Чл. 49, ал. 2 КТ

Чл. 333, ал. 3 КТ

§ 1, т. 6 КТ

Чл. 290 ГПК

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

Б. Ц.

при участието на секретаря С. Т., като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1100 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. срещу решение № ІІІ-93/02.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 1080/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него, като е потвърдено решение № 397/11.04.2012 г. по гр. дело № 9657/2010 г. на Бургаския районен съд (БРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] (сега - с наименование [фирма]), искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на касатора-ищец, извършено със заповед № Кп-305/22.10.2010 г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ; за възстановяване на касатора-ищец на заеманата преди уволнението му длъжност "организатор производство" в цех "РАПК и СИ" в предприятието на ответното дружество; и за осъждане на последното да заплати на касатора-ищец обезщетение в размер на по 1 456.58 лв. за всеки от шестте месеца, през които е останал без работа вследствие уволнението, а именно - за периода 22.10.2010 г. - 22.04.2011 г. (т.е общият претендиран размер на обезщетението е 8 739.48 лв.), ведно със законната лихва върху него, считано от 18.11.2010 г. до окончателното му изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът сочи като неправилни изводите на въззивния съд, че видно от самата заповед за уволнението на ищеца, тя е подписана от лицето, сочено за неин издател - управителя на ответното дружество, който е положил подпис върху нея чрез щемпел (печат) и е потвърдил това с изрично писмено изявление до съда; че синдикалната секция "Подкрепа" в предприятието на ответното дружество е "нелегитимна", респ. - че ищецът не се ползва с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, в качеството на неин председател; че извършеният подбор от ответника-работодател, е законосъобразен. Поддържат се и доводите за незаконосъобразност на уволнението на жалбоподателя-ищец, и поради това, че ответното дружество, като наемател на цеха, в който е той е работел, не могло да прекрати трудовия му договор, както и че работодателят е допуснал нарушение на чл. 130а, във вр. с чл. 7, ал. 2 от КТ. В подкрепа на тези оплаквания и доводи, в касационната жалба се излагат подробни съображения. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответното [фирма] (с предишно наименование [фирма]), в отговора на касационната жалба и в писмени бележки излага становище и подробни съображения за неоснователност на жалбата и на оплакванията и доводите в нея; претендира присъждане на направените разноски и на юрисконсултско възнаграждение по делото.

С определение № 305/05.03.2013 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на следните основания и по следните два правни въпроса, а именно: 1) на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - по правния въпрос относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за "легитимност" на същата; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - по правния въпрос: може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая - заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа.

По първия от тези въпроси, настоящият съдебен състав намира следното:

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, този правен въпрос е разрешен противоречиво - с обжалваното въззивно решение от една страна, и с влязлото в сила решение № ІІ-35/20.05.2009 г. по възз. гр. дело № 361/2008 г. на друг състав на БОС - от друга страна.

В мотивите към обжалваното по настоящото дело въззивно решение е прието, че касаторът-ищец не се ползва с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като той твърди, че е председател на синдикална секция "Подкрепа" в предприятието на ответното дружество, за която синдикална организация "...обаче в хода на делото е установено, че е нелегитимна, тъй като не притежава качеството на юридическо лице...". Във връзка с този свой извод въззивният съд не е изложил други мотиви, като за да достигне до него, не е обсъдил и никое от множеството представени от страните по делото доказателства в тази насока, нито в тази връзка е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.

В посоченото решение № ІІ-35/20.05.2009 г. по възз. гр. дело № 361/2008 г. на БОС е прието, че ищецът по това дело се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като е председател на синдикална секция "Подкрепа" в предприятието на работодателя, като за да достигне до този извод окръжният съд подробно е обсъдил в мотивите към това въззивно решение, ангажираните от двете страни по това дело доказателства относно учредяването и легитимността на синдикалната секция, без да е изследвал дали тя е юридическо лице.

Настоящият състав на ВКС, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК, намира за правилно разрешението, дадено с последното, влязло в сила въззивно решение на БОС; респ. - намира за неправилно разрешението на първия изведен по делото правен въпрос, възприето в мотивите към обжалваното по настоящото дело въззивно решение. Съображенията за това са следните: Съгласно константната практика на съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, правните изводи на съда (включително тези относно преюдициалните за спора въпроси), съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми (чл. 235, ал. 2 от ГПК). За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т.е. - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Съгласно разпоредбите на чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ, с предвидената в първата от тях предварителна закрила при уволнение, се ползва работник или служител, който е председател или секретар на синдикална организация в предприятието на работодателя. Без никакво значение за тази предварителна закрила при уволнение е дали синдикалната организация в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо лице съгласно чл. 49, ал. 2 от КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация - съгласно устава й (аргумент от чл. 33 от КТ), и съответният работник или служител да е избран за неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган. Регистрирането на синдикалната организация в предприятието, като юридическо лице съгласно чл. 49, ал. 2 от КТ (респ. - съгласно устава на съответната териториална, браншова или национална синдикална организация, на която тя е поделение) е от значение само за това дали тя ще е и самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв - дали ще разполага с материална и процесуална гражданска правоспособност - самостоятелно, представлявана от съответния свой орган на управление, да е страна по граждански правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение към нейната "легитимност" и осъществяваната от нея синдикална дейност в предприятието или към предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ.

скрито платено съдържание: 3161 думи;