РЕШЕНИЕ № 7649 ОТ 16.06.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 8379/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 21 май 2020 55 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли добросъвестно получено обезщетение за безработица, което подлежи на връщане, да се прихване от изискуемо вземане на осигурения от Държавно обществено осигуряване?

Фактическа Обстановка

Жена е уволнена незаконно, като за периода преди уволнението да бъде обявено за незаконно от съда, тя е получавала обезщетение за безработица. Когато влиза в сила решението на съда, че е уволнена незаконно, жената се връща на работа и ѝ се възстановява брутното трудово възнаграждение за периода на уволнението. Тя получава разпореждане от НОИ за възстановяване на полученото обезщетение за безработица, но същото не е изплатено. Жената напуска работа и ползва отново обезщетение за безработица, но е установено, че новото обезщетение ще се прихване за изискуеми вземания към ДОО във връзка с предишното ползване на обезщетение, което не е върнато. Жената оспорва това прихващане като незаконосъобразно.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 60 думи;

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

РОСЕН ВАСИЛЕВ

при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град срещу решение № 3580 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 2672/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 20-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението.

О. Л. Н. Н. от гр. София, в отговор от 12.07.2016 г. и в съдебно заседание, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - София-град е отменил решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - София-град.

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, но анализът им е в противоречие с материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

От данните по делото се установява, че със заповед № 25 от 2.06.2010 г. на изпълнителния директор на "Етап-Адресс" АД трудовото правоотношение на Л. Н. Н. е било прекратено. С разпореждане № 214-00-5981-3 от 25.11.2010 г. на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 2.06.2010 г. до 1.10.2010 г. С решение № 4-II-35 от 11.02.2011 г., постановено по гр. д. № 32776/2010 г., Софийски районен съд е признал за незаконна и е отменил обжалваната заповед; възстановил е лицето на заеманата до уволнението длъжност и е осъдил работодателя му да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 1980 лв., представляваща обезщетение за вреди за оставане без работа в периода 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г. Решението е влязло в сила на 25.02.2011 г. Плащането е извършено на 4.04.2011 г.

С разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 КСО при Териториално поделение на НОИ - София-град, е постановено Л. Н. Н. да възстанови, на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 КСО, добросъвестно получените обезщетения за периода 02.06.2010 г. - 1.10.2010 г. в размер на 516 лв. главница. С решение № РО-839 от 13.11.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град разпореждането е потвърдено. Посочените административни актове са били оспорени по съдебен ред. С решение № 662 от 7.02.2014 г., постановено по адм. д. № 11750/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, І отделение, 19-и състав, жалбата на Ненова е била отхвърлена. Цитираният съдебен акт е оставен в сила с решение № 7835 от 9.06.2014 г., постановено по адм. д. № 4533/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В тези съдебни актове е прието за установено, че Ненова е получавала парично обезщетение за безработица за периода 2.06.2010 г. - 1.10.2010 г., на основание чл. 54а КСО и това обезщетение е получено преди влизане в сила на решение № 4-II-55 от 11.02.2011 г. на СРС, постановено по гр. д. № 32776/2010 г., с което уволнението на жалбоподателката е признато за незаконно, а работодателят е осъден да й изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г., през което е останала без работа поради уволнение. На 4.04.2011 г. жалбоподателката е получила от бившия си работодател сумата 1980 лв., като обезщетение за вредите, претърпени от оставане без работа за периода 2.06.2010 г. до 2.12.2010 г. Периодите за които Ненова е получила обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 54е КСО съвпадат, поради което е възникнало вземане по чл. 54е, ал. 1, предл. 1 КСО в полза на НОИ. След постановяване на така цитираните съдебни актове решение № РО-839 от 13.11.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 КСО при Териториално поделение на НОИ - София-град представляват влезли в сила административни актове, с които вземането е установено по основание и размер. С разпореждане № РП-2-21-00097233 от 14.01.2016 г. на длъжностното лице по контрола по разходите на ДОО, потвърдено с решение № 1040-21-41 от 11.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 114, ал. 5 КСО, е постановено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица, задължение към ДОО за добросъвестно получено парично обезщетение за безработица, установено с разпореждане № 214-750905 от 12.05.2011 г.

скрито платено съдържание: 678 думи;