Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
От кой момент започва да тече погасителната давност за надвнесен корпоративен данък?
Фактическа Обстановка
На 12.03.2018 г. Дружество подава искане за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2012 г. От НАП отказват връщането на надплатените суми, с аргумента, че вземането е погасено с изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от 01.01.2013 г. Дружеството и НАП не спорят дали е надвнесен данък, а само дали вземането за него е погасено по давност.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Чл. 160, ал. 6 ДОПК
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори април в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията ПЕТЯ ЖЕЛЕВА по адм. д. № 1284/2019
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2374/06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2105 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване ( АПВ) № П-03001818053099-004-001/03.04.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 115/21.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна и преписката върната на компетентния орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно приел, че изискуемостта на вземането за надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е настъпила на 31.03.2013 г. с подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД вземането не е погасено по давност към датата на подаване на искането за възстановяването му - 12.03.2018 г. Твърди се, че правилно съдът приел, че давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, но в конкретния случай вземането от надвнесен корпоративен данък за 2012 г. е станало изискуемо на 01.01.2013 г., до която дата се съставя годишния финансов отчет и от който момент за търговеца настъпва едно сигурно събитие, че надвнесения данък за 2012 г. ще му бъде възстановен, независимо дали е подал ГДД. Поради това поддържа, че вземането е погасено към момента на подаване на искането - 12.03.2018 г. с изтичането на общата 5 - годишна давност по чл. 110 ЗЗД, започнала да тече на 01.01.2013 г. и изтекла на 31.12.2017 г. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на "ХВГ Комерс" ЕООД срещу издадения Акт за прихващане и възстановяване. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - "ХВГ Комерс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Варна е бил Акт за прихващане и възстановяване ( АПВ) № П-03001818053099-004-001/03.04.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 115/21.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който по подадено от "ХВГ Комерс" ЕООД искане вх. № 6577/12.03.2018 г. е отказано възстановяване на сумата 14 157,21 лв., представляваща надвнесен корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с вх. № 1800И0048201/31.03.2013 г.
За да отмени АПВ и да върне преписката на органа по приходите за възстановяване на сумата, съдът е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е относно погасителната давност на вземането за корпоративен данък за 2012 г. по годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. и по - конкретно относно началния момент на давностния срок.