ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 14 май 2020 920 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Кога предоставено право на строеж срещу обезщетение се трансформира в право на собственост и следва да се обложи с данък върху доходите?

Фактическа Обстановка

Физическо лице получава през 2006 г. дарение от своите родители на два урегулирани поземлени имота. Същата година лицето учредява право на строеж на тези имоти в полза на Дружество със задължение то да му построи три жилища, магазин и гараж. През 2009 г. е издаден Акт 14 за сградата. В края на 2010 г. лицето получава от Дружеството нотариален акт, с който получава недвижимите имоти, завършени на етап груб строеж. Пазарната стойност на строителството е изчислена на 189 000 лв. Лицето не декларира този непаричен доход. НАП извършва ревизия и издава ревизионен акт на лицето, с който му определя задължения за 2010 г. в общ размер 28 000 лв. (главница 18 000 лв. и 10 000 лв. лихви). Лицето обжалва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 91 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. в качеството й на директор на ТД на НАП - гр. Бургас срещу решение № 1537/06.10.2017 г., постановено по адм. д. № 721/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, с което по оспорване на С. С. С. от гр. Сливен е отменен АУЗД № 3835/09.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 37/03.02.2017 г. на директора на посочената дирекция за установен за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 17 874,11 лв. и лихви 10 085 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се сочи и другото отменително основание в посочената разпоредба, а именно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид оплакването, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства в тяхната цялост и не е обсъдил и разгледал поотделно всеки един от представените и приобщени доказателствени материали самостоятелно и във взаимната им връзка, като по този начин е достигнал и до неправилно изводи. Неправилно според касатора съдът е приел, че АУЗД е издаден при неспазване на сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК по повод установения доход. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че неправилно органът по приходите е определил кога сградата по нотар. акт № 165/09.10.2010 г. е завършена в груб строеж, без да направи разграничение между момента, в който сградата, състояща се от отделни самостоятелни обекти в цялост възниква като самостоятелен обект на правото на собственост, в който е упражнено правото на строеж, т.е. реализацията на сделката - трансформацията на правото на строеж в право на собственост по отношение на конкретно определените самостоятелни обекти, предмет на нотар. акт № 197/30.10.2006 г., с което е уговорено между страните по сделката срещу учреденото право на строеж от Станев и момента, в който е упражнено правото на учреденото право на дружеството на строеж и реализацията на сделката, т.е. трансформацията на правото на строеж в правото на собственост на Станев на отделните самостоятелни обекти - три жилища, един магазин и един гараж, ведно с идеалните части от общите части на сградата. Неправилно се твърди от касатора, че съдът е приел завършеността на сградата - в груб строеж към издаване на Акт, обр. 14 на 27.08.2009 г., а не с издаване на нотар. акт № 165/09.11.2010 г. за замяна на незавършено строителство, страните по договора за строителство са постигнали съгласие за замяна на първоначално уговорените самостоятелни обекти, завършени в груб строеж със съответните общи части на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж на имота с други самостоятелни обекти в същата сграда със съответните общи части и съответната част от отстъпеното право на строеж на имота. В тази връзка сочи, че издаденото удостоверение на Община - Сливен за степен на завършеност на сградата към 2009 г. не може да се приеме, че е имало изградени вътрешни разделителни зидове, т.е. сградата е била изградена в груб строеж, а не на самостоятелни обекти в сградата. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди оспорения от Станев АУЗД. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба С. С. С. от гр. Сливен не е изразил становище. Постъпило е по делото писмено становище на адв. Р. К. - пълномощник, с което се оспорва касационната жалба и се иска оставяне в сила като правилно обжалваното решение.

скрито платено съдържание: 1558 думи;