ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 390 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Подлежи ли на възстановяване удържан данък при източника в България от доставчик на технически услуги от Словакия?

Фактическа Обстановка

Българско дружество сключва договор за покупка на маркетингови, правни и консултантски услуги със словашко дружество. В замяна на тези услуги българското дружество се задължава да заплаща на словашкото годишна такса от 1% от стойността на продажбите си. Българското дружество реализира продажби, от които изплаща възнаграждение на словашкото дружество в размер на 10 000 000 лв. Българското дружество удържа и внася данък при източника за словашкото дружество в размер на 1 000 000 лв. Словашкото дружество иска да му бъде възстановен внесеният данък при източника. НАП провежда ревизия и отказва да възстанови данъка с мотивите, че не става дума за недължимо внесен данък при източника. Дружеството обжалва акта на НАП.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 59 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

МАРИЯ РАДЕВА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 472 от 25.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7008/2017 г. Административен съд София-град, трето отделение, 17-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Тейт & Лайл" - Словакия СРО против ревизионен акт № Р-22002216000518-091-001/19.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 540 от 10.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на удържан и внесен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО в размер на 1 004 602,26 лв. върху доходи от технически услуги. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - гр. София разноски по делото в размер на 12543,80 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О., чрез пълномощника му адв. Г. С.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт изцяло или при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претeндира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. против ревизионен акт № Р-22002216000518-091-001/19.12.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 540 от 10.04.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на удържан и внесен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО в размер на 1 004 602,26 лв. върху доходи от технически услуги. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия, притежава необходимото съдържание и форма и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да откажат възстановяване на удържан и внесен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.

Установено е, че "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. е регистрирано в гр. Търнава, Република Словакия, като компания принадлежаща към групата Тate & Lyle Food & Industrial Ingredients Europe, основана с цел предоставяне на различни видове услуги, отнасящи се до информационни и комуникационни системи, административни и маркетингови дейности на определени членове от групата, както и на "Амилум България" ЕАД като член на групата. Дружеството няма адрес за кореспонденция в България, няма и регистрирани клонове в страната. Съгласно договор от 08.01.2008 г. между "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. и "Амилум България" ЕАД, последният ангажира "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О., който приема и се задължава да предоставя правни, маркетингови, информационни, технически, консултантски, фискални и други услуги. Относно плащането на услугите, които следва да бъдат предоставени, е договорено, че реципиентът заплаща на "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. годишна такса, равняваща се на 1% от нетните продажби, получени от реципиента през съответната година. От извършената насрещна проверка на "Амилум България" ЕАД е констатирано, че в периода от 01.10.2011 г. до 31.07.2015 г. дружеството е начислило възнаграждения в полза на "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. общо в размер на 10 046 022,58 лв. по издадени 15 фактури /конкретно описани в РД по номера, дати на издаване, стойност и ДДС/, за които е начислен и платен 10% данък при източника в размер на 1 004 602,26 лв.

Анализирайки събраните доказателства, ревизионният екип е сигнал до извода, че предоставените услуги от "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. на "Амилум България" ЕАД са правни, маркетингови и други услуги и имат характер на технически услуги по смисъла на определението дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Възнаграждения за технически услуги, съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Установено е, че извършените от "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. услуги по договора за услуги от 08.01.2008 г. попадат в обхвата на разпоредбите по чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба възнагражденията за технически услуги, представляващи доход, начислен от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, са от източник в страната. Доходите, посочени в ал. 5 на чл. 12 от ЗКПО, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната и подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 от закона, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната. Съобразявайки съдържанието на разпоредбите от Спогодбата между Република България и Словашката република, ревизиращият орган е приел, че доходите, получени от "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. за предоставените услуги на "Амилум България" ЕАД представляват възнаграждения за услуги. По тези съображения ревизиращите са приели, че в случая не е налице надвнесен данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО в размер на 1 004 602,26 лв., който да бъде възстановен на "Тейт & Лайл" - Словакия С.Р.О. като недължимо внесен данък при източника.

скрито платено съдържание: 1931 думи;