ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

чака актуализация 11 март 2020 802 уникалност: 92.2%

Правен Въпрос

Допустимо ли е от периода на спиране на работа да бъде изключено времето, през което служител е бил в отпуск поради нетрудоспособност?

Фактическа Обстановка

Служителка в полицейско управление работи като оператор на данни за регистрация на превозни средства. На служителите на управлението е наредено да предадат на дирекция към МВР техниката, с която извършват дейността си. Работата по регистрация на транспортни средства спира, а служителите са пуснати в платен годишен отпуск. Впоследствие операторката на данните е уволнена във връзка със спиране на работата за повече от 15 работни дни, което е основание по КТ за прекратяване на трудовия договор.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 108 думи;

ВКС - Решение № ** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева

ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева

Боян Цонев

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4515 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1389 от 03.12.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 3312 от 18.05.2015 година по гр. д. № 2178/2015 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от Д. С. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 229 от 15.05.2014 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2932, 06 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане.

Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право - решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС.

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.

Съдът следва да се произнесе и по всички своевременно въведени от ответника възражения в поредност според естеството им. Когато с отговора на исковата молба ответникът е заявил при условията на евентуалност възражение за прихващане, приемайки, че искът е основателен (че вземането на ищеца съществува), съдът следва да се произнесе и по основателността на това въведено от ответника правопогасяващо възражение.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че от месец септември 2011 г. ищцата е заемала длъжността "оператор въвеждане данни, касиер" в отдел "Подготовка на данни за регистрация на МПС-София" КАТ Дървеница, Дирекция "Електронна обработка на информацията" при ответника [фирма]. С решение от 18.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, упражняващ правата на държавата в дружеството работодател с държавно участие на капитала, е било разпоредено наличните движими вещи, обслужващи техническата дейност по регистрация на пътни транспортни средства, да бъдат предадени на С. дирекция на вътрешните работи, което е било изпълнено на 24.02.2014 г. На работещите при ответника служители е било преустановено възлагането на техническа дейност по въвеждане на данни за регистриране на моторни превозни средства и им е бил предоставен платен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 7 КТ, като през месец март 2014 г. работодателят е обявил престой поради спиране на работата. В периода 10.02.2014 г. - 12.03.2014 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Със заповед № 229 от 15.05.2014 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ поради спиране на работата за повече от петнадесет дни. Прието е, че макар и ищцата да не е въвела довод за липса на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, то съдът служебно изследва факта на надлежното възникване и упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение. Формиран е извод, че към момента на процесното уволнение за ответника това право не е възникнало, тъй като времето, в което ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност следва да се изключи от периода на спиране на работата - в този период служителката се е намирала в друго правно положение и работната и сила на е била използвана на друго правно основание. Прието е, че посоченото в заповедта за уволнение основание не се е осъществило и поради това, че след периода на спиране на работата не е било възможно възстановяването и, тъй като работата е била трайно преустановена занапред, поради което работодателят не е имал правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловения му характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в периода след уволнението, като основателен е уважен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2932, 06 лева.

скрито платено съдържание: 1120 думи;