ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 12 март 2020 661 уникалност: 86.9%

Правен Въпрос

Трябва ли да се отпише от счетоводния амортизационен план ДМА, когато е трансформиран в инвестиционен имот?

Фактическа Обстановка

Дружество притежава сгради, които отдава под наем с цел печалба. За целите на счетоводното отчитане Дружеството преобразува сградите от ДМА в инвестиционни имоти. То не отписва тези активи от баланса и от счетоводния си амортизационен план, но спира да начислява счетоводни амортизации. За имотите се начисляват данъчни амортизации. НАП прави ревизия и констатира, че Дружеството е трябвало да увеличи счетоводния си финансов резултат с балансовата стойност на сградите, след като ги е трансформирало в инвестиционни имоти. Това е основание да ги отпише от счетоводния амортизационен план. Според данъчните при отписване на актив от счетоводния амортизационен план се счита, че той е реализиран (отчужден) и с неговата балансова стойност трябва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат на Дружеството.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 127 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

при секретар Р. М. и с участието на прокурора Емилия Маскръчка изслуша докладваното от съдията АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София против решение № 1146 от 04.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11790/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което жалбата против ревизионния акт да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - "Булауто" ЕООД, чрез адв. Иванов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 226 АПК след отмяна на предходно съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с решение № 14256 от 28.11.2014 г. по адм. д. № 1659/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменен ревизионен акт № 29001200120 от 10.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта на установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 33 802,94 лева и законна лихва за забава в размер на 17 302,15 лева, вследствие на извършено за данъчни цели преобразуване на счетоводния финансов резултат за ревизирания период 2007 г. със сума в размер на 329 289,10 лева на основание чл. 66, ал. 1 ЗКПО и дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Булауто" ЕООД разноски по делото в размер на 11 300 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на регламентираната процедура, но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 ЗКПО за увеличаване на счетоводния финансов резултат за 2007 г. със счетоводната балансова стойност на активите, първоначално заведени като дълготрайни материални активи (ДМА), а впоследствие трансформирани като интестиционни имоти. Приел е, че няма основание за това, тъй като активите остават в патримониума на ревизираното лице и не са отписани от счетоводния баланс, а счетоводната им трансформация от един вид в друг вид актив не влияе на приходите и разходите. Тази трансформация се отразява върху данъчните амортизации, които са правилно осчетоводени, но не и върху други компоненти от данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Съдът е направил заключение за липса на задължение за дружеството да води счетоводен амортизационен план съгласно приложимите международни счетоводни стандарти (МСС). Приел е, че в този случай не възниква задължение за ревизираното лице да отписва активите от счетоводния амортизационен план, поради което нормата на чл. 66, ал. 1 ЗКПО е неприложима и на това основание.

скрито платено съдържание: 1263 думи;