ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

актуално 11 март 2020 416 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Допустимо ли е служител да иска от съда отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, когато такава не му е връчвана?

Фактическа Обстановка

След извършена проверка в НОИ служител установява, че е регистрирано прекратяване на трудовото му правоотношение, със заповед на работодателя от 01.08.2016 г. Впоследствие работодателят сам отменя тази заповед, в изпълнение на задължителни предписания на Инспекцията по труда. След това обаче той издава нова заповед, на 14.11.2016 г., и настоятелно кани служителя да отиде в офиса, за да я подпише. Служителят се явява в офиса на 15.12.2016 г., но след като се запознава със заповедта, установява, че датата на прекратяването е 01.08.2016 г., и отказва да я подпише. Служителят иска от работодателя да му изпрати заповедта от 14.11.2016 г. по пощата, но това не е направено.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 59 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря С. Т., като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц., гр. дело № 754 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото [фирма] срещу решение № 358/03.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1328/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено, в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 236/26.05.2017 г. по гр. дело № 110/2017 г. на Казанлъшкия районен съд, са уважени, предявените от И. А. А. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнение на ищеца, "извършено" със заповед № 4/14.11.2016 г. на управителя на дружеството-касатор, и ищецът е възстановен на длъжността "обслужващ работник промишлено производство" при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени разноски и държавна такса по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и подробни съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради недопустимост на исковете, и евентуално - за неправилност на същото, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба - ищецът И. А. А. в отговора, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 393/26.04.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и, ал. 2, предл. 2 от ГПК - с оглед извършването на касационната проверка за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, по процесуалноправния въпрос - има ли ищецът правен интерес да иска от съда отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която никога не му е връчвана по никакъв начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор (трудовото правоотношение) се прекратява писмено, като разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от КТ уреждат момента на прекратяването съобразно общите правила на ЗЗД за действието на изявленията на страните. Когато трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ), моментът на прекратяването съвпада с момента на получаването от (връчването на) насрещната страна, на изходящото от другата страна писмено изявление (писмен акт, независимо как той е наименован) за прекратяването. Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ), прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на последния (чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ) - с изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо връчване на писмения акт (наименован предизвестие или по друг начин) на насрещната страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло неспазен (т.е. - по същество не е отправено предизвестие) моментът на прекратяването също съвпада с момента на връчването.

С исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ работникът или служителят търси съдебна защита срещу незаконно уволнение, т.е. - срещу незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна (т. 1), възстановяване на предишната работа (т. 2) и обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението (т. 3).

От изложеното следва, че когато в исковата си молба ищецът, който е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, твърди че писменият акт на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение (заповед за уволнение, предизвестие или наименован по друг начин) не му е връчен, то такава искова молба е нередовна поради противоречие между петитум и обстоятелствена част. Тази нередовност следва да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 2-5 от ГПК, като съдът даде указания на ищеца да изложи ясни твърдения относно начина, по който му е връчен писменият акт за уволнението (заповед, предизвестие и пр.). Когато ищецът изложи по делото твърдения за обстоятелства по връчване на заповедта (или друг писмен акт на работодателя), с която твърди, че е извършено уволнението, чиято отмяна иска, нередовността на исковата молба е отстранена и спорът следва да се разгледа по същество. В тези случаи следва да се има предвид, че начините на връчване и тяхното удостоверяване са различни, и са възможни най-различни хипотези (в тази насока е налице значителна съдебна практика, включително такава на ВКС, например: решение № 226/30.10.2017 г. по гр. дело № 4471/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 113/04.06.2013 г. по гр. дело № 759/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 49/15.03.2018 г. по гр. дело № 2837/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 39/27.02.2012 г. по гр. дело № 410/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 330/05.11.2013 г. по гр. дело № 1220/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).

скрито платено съдържание: 1608 думи;