ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 9 ноември 2020 861 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Отменя ли се преотстъпването на данъка за земеделски производител, ако след това предприятието му бъде прехвърлено?

Фактическа Обстановка

Едноличен търговец извършва дейност като земеделски производител. Той се възползва от възможността за преотстъпване на част от корпоративния си данък за 2011 г., за да може тя да се инвестира в неговата дейност. На следващата година прехвърля предприятието си на еднолично дружество с ограничена отговорност. НАП извършва ревизия, която установява, че в резултат от извършеното прехвърляне вече не са налице условията за преотстъпване. Данъчните отчитат, че Дружеството е следвало да упражнява своята дейност като земеделски производител поне още три години след годината на преотстъпване. В противен случай няма предпоставки да се възползва от тази възможност. Издаден е ревизионен акт, който е обжалван и делото достига до ВАС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 70 думи;

ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на шести декември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ШУМЕНСКА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, срещу решение № 1431 от 28.06.2016 г. по адм. д. № 3188 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна, в частта с която е отменен оспорения ревизионен акт относно определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 83 033.39 лв., главница и лихва за забава в размер на 29 783.88 лв., както и в частта за присъдени разноски в размер на 3 949.88 лв. в полза на оспорващото лице.

Образувано е и по касационна жалба на същия директор срещу решение № 1734 от 1.08.2016 г. по същото административно дело № 3188 по описа за 2015 г., с което е допусната по реда на чл. 175 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 28.06.2016 г., като размерът на данъка е посочен като такъв от 92 995.00 лв., главница и съответно размерът на лихвата е посочен като такъв от 30 580.12 лв. По реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е изменен размерът на съдебните разноски от 3 949.88 лв. на 4 721.04 лв.

Образувано е и по касационна жалба на М. С. П., чрез адв. И. С., срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето относно увеличаване на финансовия резултат с приходи (намалени разходи) в размер на 10 597.00 лв.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, както и последващото решение постановено в производство по чл. 175 от АПК, като са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните части и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с нейното уважаване, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответните страни по касационните жалби - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна и М. С. П., оспорват същите чрез депозирани становище и молби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първите са частично основателни, а втората е неоснователна.

Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-03000815001453-091-001 от 22.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 479 от 6.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Варна. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по общия ред на М. С. П., в изпълнение на отменително решение № 921 от 23.02.2015 г. на директора на "ОДОП" - гр. Варна в частта за прилагането на ЗДДФЛ за отчетен период 1.01.-31.12.2011 г. С него е определено задължение за 2011 г. в общ размер от 93 631.00 лв. и лихва за забава в размер на 33 859.73 лв., което е обжалвано по административен ред.

1. С ревизионния акт не е признато право на преотстъпване на данъка за 2011 г. в размер на 73 592.20 лв. Установено е, че за 2011 г. лицето като едноличен търговец с фирма ЕТ "Митко П.-М. С. Петров" е подало годишна данъчна декларация ( ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало преотстъпен данък в размера на 73 592.20 лв. по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е прието, че не е налице право на преотстъпване, понеже не е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 3, според което дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишни данъчни декларации. Констатирано е, че на 19.04.2012 г. лицето е продало с договор за продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ, предприятието си на "Аргус 94" ЕООД.

2. С ревизионния акт е извършено преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО по отношение на отчетени разходи за рента на земеделска земя, собственост на физическото лице М. С. П. и на ЕТ "Митко П.-М. С. Петров". Констатирано е, че на физическото лице е начислена и изплатена рента за 2011 г. Едноличният търговец е отчел разходи за рента за 2011 г. в размер на 465 213.04 лв., от които 89 023.12 лв. за рента за земеделска земя, собственост на физическото лице и 57 131.92 лв. за рента за земеделска земя собственост на ЕТ "Митко П.-М. С. Петров". Административният орган е приел, че не може да бъде сключен договор за наем/аренда сам със себе си, поради което липсва основание за издаване на счетоводен документ и счетоводния разход не следва да се признава на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Това се отнася за разходите за рента за земеделска земя, собственост на физическото лице, като същите са документално необосновани. По повод на разходите за земеделска земя, собственост на едноличния търговец е установено, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 57 131.92 лв. са посочени като приходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, поради което участват при формиране на финансовия резултат за годината като разход. По отношение на същия е прието, че е отчетен в нарушение на принципа за документална обоснованост, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО също е извършено увеличаване на финансовия резултат за ревизираната 2011 г. Така общият размер на отчетените разходи за наем е 146 155.04 лв., с които е преобразуван финансовия резултат в увеличение.

3. Относно признаването на приходите от субсидии през ревизираната 2011 г. В ревизионното производство е установено, че едноличният търговец през 2011 г. е получил субсидия от държавен фонд "Земеделие" в размер на 1 180 448.26 лв., от които 679 501.86 лв. по схемите за национални доплащания за площ, съставляващи средства, предоставени на Р България от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 500 946.00 лв. по договор № 08/121/04140 от 21.07.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от посочения фонд.

За 2011 г. лицето е отчело приход от субсидии по счет. сметка 7051 в размер на 445 074.29 лв., субсидии по схемите за национални доплащания за площ и по счет. сметка 7051 в размер на 282 999.20 лв. за придобити активи по мярка 121 по повод на цитирания договор.

Ревизиращият орган е увеличил текущия финансов резултат с разликата от 234 427.57 лв. (679 501.86 лв.- 445 074.29 лв.), на основание чл. 78 от ЗКПО, представляващи неотчетени приходи, а именно такива по Схема за единно плащане на площ за годината.

По повод на предоставените субсидии в размер на 500 946.00 лв. по договора от 21.07.2011 г. е констатирано, че сума от 282 999.20 лв. е отчетена по счет. сметка 7052 и представлява приход за закупуване на активи по договора, а разликата до 500 946.00 лв., в размер от 217 497.20 лв., е отчетена по счет. сметка 704 "Приходи за бъдещи периоди". Според ревизиращия орган се прилага СС - 20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ". Съгласно чл. 3.2 от него, в приложимата редакция, правителствените дарения се отчитат като финансиране, което признава като приход в текущия период, дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити от дарения.

Така за 2011 г. следва да се признаят приходи от финансирания конкретно в размер на 36 008.00 лв., съобразно размера на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити от получените субсидии.

Същевременно с отчетените приходи от 246 991.20 лв., представляващи част от сума на получените субсидии по мярка 121, (282 999.20 лв. - 36 008.00 лв.) е преобразуван в намаление положителния финансов резултат, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, понеже не са налице условията за признаването им като такива по т. 3.2 от цит. счетоводен стандарт.

скрито платено съдържание: 3156 думи;