ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Правен Въпрос
Какви действия влизат в обхвата на понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“?
Фактическа Обстановка
Полицията установява, че служител е откраднал гориво от работодателя си през януари. Образувано е досъдебно производство, а служителят е привлечен като обвиняем. Той заплаща стойността на откраднатото гориво, след което наказателното производство е прекратено, а преписката е предадена на районно управление, за да бъде наложено административно наказание. Работодателят е осведомен за действията на полицията при направено от него запитване в края на август. В началото на октомври той уволнява дисциплинарно служителя поради злоупотреба с доверието му и неизпълнение на законни разпореждания. Служителят твърди, че дисциплинарното уволнение е наложено след като е изтекъл установеният в закона срок, и оспорва заповедта като незаконосъобразна.
Резюме на Съдебното Решение
ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ***/****
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.
ЧЛЕНОВЕ: М. П.
Д. Х.
при участието на секретаря Р. П., разгледа докладваното от съдия Д. Х. гр. дело № 918/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 290 ГПК.Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Р. "Т.-3"-к. на "М. М.-и."-Е., представлявано от процесуален представител юрисконсулт К. М. срещу решение № 123/16.05.2012 г. по гр. д. № 143/2012 г. на Окръжен съд- гр. Стара Загора.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност и необоснованост на извода на въззивния съд, че работодателят е бил известен за извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение още на 18.01.2011 г. и че при издаване на заповедта за уволнение е изтекъл преклузивния срок по чл. 194 КТ. Изразява се становище, че явяването на работника в приемния ден при управителя на рудника не може да обоснове извод за откриване на нарушението, извършено от него. Липсват доказателства, за направено признание, още повече, че същият в исковата си молба твърди, че не го е извършил. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноски за възнаграждение за процесуално представителство за трите инстанции съобразно предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по касационната жалба С. З. К., чрез процесуалния си представител адв. Н. К., оспорва жалбата.
С определение № 1091/18.10.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия материалноправен въпрос, следва ли под "откриване" на дисциплинарното нарушение да се разбира узнаването му от субекта на дисциплинарна власт по информация дадена от извършителя.
Прието е, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 93/18.04.2003 г. по гр. д. № 2753/2001 г., ІІІ г.о., което е касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. приема следното:
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Краткият срок тече от откриване на нарушението- това е узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. То трябва да обхваща пълна информация относно субекта на извършването му, време, място и начин на осъществяване, всички обективни и субективни признаци отнасящи се до нарушението. Само получаването на достатъчно данни, позволяващи установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване. Настоящият състав на ВКС споделя разрешението на правния въпрос, дадено с цитираното по-горе решение на ВКС постановено по реда на ГПК (отм.).
