ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Счита ли се за отклонение от данъчното облагане осчетоводяването на разходи по доставки, чиято реалност не може да бъде документално доказана?
Фактическа Обстановка
Дружество 1 осчетоводява разходи по покупки на рекламни материали, чиято реалност не може да бъде доказана само чрез фактури. Дружество 2, което по документи доставя рекламни материали, не може да бъде намерено на официалния си адрес и не може да предостави доказателства за извършените доставки. След извършена ревизия, НАП съставя акт на Дружество 1, с който увеличава данъчния финансов резултат. Аргументът на данъчните е, че издаването на фактури и тяхното осчетоводяване не доказват, че доставките са извършени – тъй като липсват доказателства за извършването на услугите, описани във фактурите. Актът е обжалван от Дружество 1.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Александър Брокер" ООД срещу Решение № 1533/09.03.2018 г., постановено по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Със съдебното решение е отхвърлена изцяло жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221916004454-091-001/05.05.2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1142/18.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., общо в размер на 75 302,03 лв. и съответните лихви за забава.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, които следва да се квалифицират като такива, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че съдът не е преценил правилно и в съвкупност събраните доказателства, релевантните факти и обстоятелства и при неправилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно и материалния закон. Твърди се, че са налице реални доставки по процесните фактури, а разходите по тези фактури са свързани с дейността на търговеца. Сочи се още, че ненамирането на доставчиците на посочените от тях адреси и дерегистрацията им по ЗДДС, както и непубликуването на ГФО от тях за съответните години не води до извод за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Претендират се разноски.
Ответникът-директорът на дирекция "ОДОП" - София, чрез юриск. Кирова, оспорва жалбата изцяло и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна.
С РА за ревизираните данъчни периоди - 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., е определен корпоративен данък в общ размер на 75 302,03 лв. и съответните лихви за просрочие.
За 2010 г.
Първоинстанционният съд е приел, че дружеството е отчело разходи за услуги по дебита на сметка 602 - разходи за външни услуги по фактури, издадени от "Корект-Строй БГ" ЕООД, в общ размер на 194 005,32 лв. и "Арт Медиа" ЕООД, в общ размер на 51 104 лв. Установено е, че всички фактури са осчетоводени от дружеството-жалбоподател и са участвали при формиране на отчетените от РЛ извършени разходи за дейността. Посочено е, че по отношение на "Корект Строй БГ" ЕООД са представени 36 бр. опростени фактури, приемо-предавателни протоколи и 3 бр. договори /договор за рекламна дейност от 05.07.2010 г., договор за реклама от 11.06.2010 г. и от 12.07.2010 г., и договор за доставка на рекламни материали от 15.03.2010 г./.
От заключението на ССчЕ се установява, че стойността на процесните фактури в размер на 194 005, 32 лв., е счетоводно отразена и призната в счетоводството на РЛ като текущ разход за основната дейност за отчетната 2010 г., а разплащането е в брой, съгласно издадени фискални бонове към всяка една от фактурите. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция и не е представил доказателства за реалност на извършените доставки, то това води до безспорния извод, че доставки реално не са били извършени. Подчертава се, че наличието на фактури, които са осчетоводени по надлежния ред и съществуването на договори към тях, не са доказателства за реалност на фактурираните услуги, поради факта, че не са представени доказателства относно обстоятелствата, сочещи как изпълнителят, при липса на персонал, е извършил услугите, по какъв начин тези услуги са изпълнени и къде е мястото им на изпълнение, липсват и доказателства за осъществен транспорт.
Административният съд е стигнал до заключението, че издадените фактури не отразяват вярно и точно документираните с тях стопански операции, поради което правилно данъчният орган е увеличил финансовия резултат за 2010 г. с тези разходи.
По отношение на доставчика "Арт Медиа" ЕООД било установено, че той е издал 4 опростени фактури на обща стойност 51 104 лева, с предмет различни рекламни материали. Съдът е установил, че този доставчик не е подавал годишни декларации по ЗКПО и е с прекратена дейност. От заключението на ССчЕ се установява, че доставчикът е имал регистрирани 13 броя трудови договора преди проверявания период за работници в строителството. Инстанцията по същество е стигнала до извода, че наличието само на издадени фактури и касови бонове към тях за заплащане на услугите не е достатъчно условие, за да се приеме че е налице реалност на фактурираното. Посочено е, че липсват сключени договори и съставяни приемо-предавателни протоколи, от които да се установи механизма на изпълнение на фактурираните услуги. Посочено е, че правилно е увеличен финансовият резултат с тези разходи за съответната година от данъчния орган.
За 2011 г.
Решаващият съд е посочил, че РЛ е осчетоводило по дебита на сметка 602-разходи за външни услуги, разходи по фактури, издадени от "Арт Медиа" ЕООД, в размер на 49 787,75 лв.; разходи по фактури, издадени от "Юнак С.Ю." ЕООД, в размер на 17 800 лв., като дружеството не е открито на адреса за кореспонденция, няма публикувани данни за годишни отчети, няма регистрирано ЕКАПФ и трудови договори, няма и налични ДМА. Не са налични договори и приемо-предавателни протоколи, касаещи издадените фактури от този доставчик.
За "Геопроект Строй БГ" ЕООД било установено, че е издател на 3бр. опростени фактури, с предмет рекламни материали; няма данни за публикувани годишни счетоводни отчети, няма регистрирани трудови договори, няма регистрирани ЕКАПФ и налични ДМА.
Първоинстанционният съд е посочил, че издаването само на фактури и тяхното осчетоводяване при РЛ като разход не води до документална обоснованост на стопанската операция, а оттам и до признаване на извършените разходи за данъчни цели, като е счел, че правилно данъчният орган е приложил нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2011 г.
