РЕШЕНИЕ № 12785 ОТ 23.10.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 5203/2018 Г., VІ ОТД. НА ВАС

актуално 12 март 2020 60 уникалност: 88.4%

Правен Въпрос

Може ли да се откаже парично обезщетение за временна неработоспособност на лице, което е било неправомерно уволнено?

Фактическа Обстановка

Лице, работещо на трудов договор, е уволнено на 23.02.2015 г. На 25.05.2017 г. уволнението е отменено по съдебен ред като незаконно и лицето е възстановено на заеманата от него преди това длъжност. На 9.06.2017 г. лицето представя болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност поради бременност и раждане. НОИ отказва отпускане на парично обезщетение на лицето с мотива, че към момента на настъпване на осигурителния риск (бременност и раждане) лицето не е имало необходимия осигурителен стаж. Отказът на НОИ е обжалван пред съда.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 99 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № ****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора И. В. изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. З. от гр. София, чрез адв. М. В., против Решение № 1697/15.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11980/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № О-21-999-00-0000364546 от 29.06.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № Е20178488534. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ - София-град, респективно потвърденото с него разпореждане. Прилага писмени доказателства относно осигурителния си доход за социално осигуряване. Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ- София-град, не се явява представител, но чрез пълномощника гл. юрк. Вълева, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Възразява по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно, в случай на уважаване на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.

С обжалваното решение на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на В. З. срещу Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № О-21-999-00-0000364546 от 29.06.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист №Е20178488534.

За да постанови този акт, съдът е приел, че жалбоподателката няма право на обезщетение за бременност и раждане по издадения й болничен лист поради обстоятелството, че към датата на настъпване на временната неработоспособност на 09.06.2017 г., тя не е осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" и не отговаря на всички условия по чл. 48а КСО. Доколкото по делото е бил спорен въпросът дали към настъпване на осигурителния риск бременност и раждане - 09.06.2017 г., жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице, съдът е обосновал извод, че същата не следва да се приеме за такова лице, съгласно определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на КСО, вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО.

Така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със Заповед № 113/18.02.2015 г. трудовият договор на Зачинска със "СИБАНК" ЕАД е прекратен, считано от 23.02.2015 г. С Решение от 13.07.2016 г. на СГС по гр. д. № 893/2016 г., влязло в сила на 28.04.2017 г., съдът е отменил, като незаконосъобразно, уволнението й, като я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно Заповед № ЧР-405/29.05.2017 г., лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност в "СИБАНК" ЕАД, считано от 25.05.2017 г. На 28.06.2017 г., жалбоподателката е представила болничен лист за времето от 09.06.2017 г. до 19.07.2017 г. за изплащане на парично обезщетение по реда на Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/. С разпореждане № 0-21-999-0000364546/29.06.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, на Зачинска е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по процесния болничен лист, тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност - 09.06.2017 г., лицето не е осигурено за риска "общо заболяване и майчинство". Разпореждането е обжалвано, като административното производство е спряно до извършването на проверка на осигурителя, а впоследствие е потвърдено с Решение № 104021-407/29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд.

скрито платено съдържание: 1018 думи;