ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

актуално 11 март 2020 831 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Възможно ли е да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, при положение че са налични фактури за извършените доставки?

Фактическа Обстановка

При ревизия на дружество – получател на услуги по ЗДДС, данъчните съставят ревизионен акт, с който му отказват право на приспадане на ДДС. НАП установява, че заявеният данъчен кредит е във връзка с фактури, издадени от 35 доставчици на услуги, като никой от тях не е открит на адреса си. Предоставените услуги били сходни с основната дейност на дружеството получател – маркетингова и рекламна дейност, връзки с обществеността и др. Липсват данни от счетоводствата на доставчиците, а плащанията почти изцяло са осъществени в брой. Освен това липсват данни от НАП тези дружества да са имали назначени служители. Според данъчните получателят е извършил злоупотреба с правото си на данъчен кредит. Поради тази причина те издават ревизионен акт. Дружеството обжалва акта.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 84 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осми юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ЦВЕТКОВ

МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА

при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "П2П" ЕООД, със седалище в гр. София, ж.к. "Младост-3", бл. 356, вх. 2, ап. 6, с едноличен собственик на капитала и управител Р. Н. Ч., против решение № 4484 от 26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 10747/14 г. по описа на Административен съд София-град, трето отделение, 13 - ти състав, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2151401331/12.05.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1716/26.09.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗДДС в размер на 80 346 лв. и лихви - 39 121,38 лв. от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от различни - 35 бр. доставчици за ревизирани данъчни периоди от м.02.2008 г. до м.10.2012 г. и в частта, с която съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП" - гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4134,02 лв.

Поддържат се доводи, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения ревизионен акт и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Допълнителни аргументи са изложени, свързани с оспорване размера на юрисконсултското възнаграждение за процесуалния представител на ДД"ОДОП". В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от упълномощен адв. Б. М., която поддържа касационната жалба и претендира разноски по представен списък и документи за внесен размер от 1200 лв. с ДДС за "юридически услуги". Представена е допълнително и писмена защита от адв. Б. М., постъпила във ВАС в определения от съда 7-дневен срок.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, чрез процесуален представител юрк. Иванов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 134 лева.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с отказан на основание чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 9 ЗДДС данъчен кредит по фактури, издадени от 35 бр. доставчици с предмет доставки на услуги, свързани с основната дейност на дружеството - маркетингова и рекламна дейност, връзки с обществеността и консултантски услуги в областта на маркетинга и рекламата. В потвърдителното решение на ДД"ОДОП" са изложени мотиви, че ревизираното дружество осъществява доставки от същия вид, във връзка с което формира резултат по ЗДДС за съответния данъчен период, ползвайки фактури, неотразяващи реални доставки на услуги от същия вид.

За да отхвърли жалбата, в постановеното решение Административен съд София град е направил подробен фактически анализ на установените данни за всеки един от доставчиците - 35 бр. Изследвани са констатациите на ревизията за ненамиране доставчиците на адресите им, за което исканията за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, данни са последваща служебна дерегистрация по ЗДДС на същите, поради липса на функциониращи офиси. Данни от електронния регистър на НАП за липса на назначени лица или такива на длъжности - "продавач консултант", "строителен работник", "общ работник", "секретарка", "обслужващ персонал" и пр., които не покриват изискванията за специални знания и умения за осъществяване на фактурираните доставки на услуги, които са: "мониторинг и преклипинг на он-лайн издания", "проучване с рекламна цел", "цветен печат", "логистични куриерски услуги", "дизайн, предпечат и печат" на рекламни материали, "музикално оформление на събития", "видео и фото услуги", "плащане по Договор" с предмет - излъчване на рекламен видоклип в "Канал 0", "преводачески услуги", "рекламни материали" и др. подобни.

скрито платено съдържание: 1483 думи;