ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Отдаването под наем на съсобствен имот от физическо лице, за продължителен период от време, попада ли в обхвата на независимата икономическа дейност съгласно ЗДДС?
Фактическа Обстановка
Физическо лице е съсобственик на недвижим имот, заедно с още четири други физически лица. Въз основа на договор, имотът е отдаден под наем на банка за срок от 10 години. След данъчна проверка на физическото лице – съсобственик НАП установява, че реализираният доход в периода 2009 – 2011 г. от ревизираното лице е в резултат от извършената от него независима икономическа дейност и поради тази причина трябва да се начисли ДДС. Физическото лице обжалва ревизионния акт, като твърди, че отдаването под наем на недвижим имот, придобит по наследство и в режим на съсобственост, не представлява независима икономическа дейност.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ по адм. д. № 2208/2018
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Ш., от гр. Пловдив чрез адв. Деков против Решение № 79/12.01.18 г. по адм. д. № 958 от 2017 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на Директора, на Дирекция ОДОП Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 13 292,22 лв., ведно е прилежащи лихви в размер на 7978,85 лв., както и допълнително установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. общо в размер на 2 970.52 лв. и лихви за просрочие за 1 531,33 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отдаването под наем на имущество, което е частна собственост на физическото лице, придобито по наследство в режим на съсобственост, не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр. Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на Директора, на Дирекция ОДОП Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 13 292,22 лв., ведно е прилежащи лихви в размер на 7 978,85 лв., както и допълнително установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. общо в размер на 2 970.52 лв. и лихви за просрочие за 1 531,33 лв..
