ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 11 март 2020 776 уникалност: 100%

Правен Въпрос

При отдаване под наем на недвижим имот, притежаван в СИО, наемодателят трябва ли да начисли ДДС, в случай че има регистрирана фирма и е данъчно задължено лице?

Фактическа Обстановка

Физическо лице упражнява търговска дейност в качеството си на едноличен търговец. В периода от ноември 2008 г. до февруари 2009 г. физическото лице отдава под наем на дружество притежавания в СИО недвижим имот, представляващ търговско помещение. През периода от април до септември 2009 г. същият недвижим имот се отдава под наем на едноличен търговец. След данъчна ревизия НАП приема, че отдаването под наем на имота представлява независима икономическа дейност, осъществявана от данъчно задължено лице. В този случай за данъчно задълженото лице – наемодател е възникнало задължение да начисли ДДС при данъчна основа ½ от получената наемна цена, тъй като имотът е СИО. Физическото лице оспорва ревизионния акт.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 102 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА по адм. д. № 11244/2015

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и от З. С. Б., действаща като ЕТ "Мими - 83 - Златка Бозева", гр. Чепелари, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1557 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 136/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

В качеството си на касатор Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която РА е отменен относно допълнително начислен ДДС в размер на 950 лв., ведно със съответните лихви за забава. Поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че осъществяваната от З. С. Б. дейност като наемодател по договор за наем на търговско помещение - снек-бар представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. От тази дейност Бозева, действаща и като едноличен търговец, е получавала приход, равняващ се на уговорената между страните наемна цена, върху която, като данъчнозадължено лице, е следвало да начислява ДДС върху 1/2 от получаваните суми от наем на недвижимия имот, притежаван в режим на СИО. В подкрепа на тезите си излага конкретни доводи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и постановяването на друго решение, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. З. С. Б., действаща като ЕТ "Мими - 83 - Златка Бозева", гр. Чепеларе, чрез процесуален представител, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу посочения РА относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Балкан строй 2009" ЕООД, "Флора - 2003" ЕООД, и "Хобас Пайп България" ЕООД с предмет на доставките - "сеч и извоз на дървен материал". Счита, че в обжалваната му част съдебният акт е необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, прехвърляйки я изцяло върху жалбоподателя и освобождавайки ревизиращите органи от задължението им да установят, че получателят по доставките е лице, облагодетелствано или участващо в измама. Навежда довод, че съдът не е обсъдил ангажираните писмени доказателства и не е съобразил заключенията на вещите лица по проведените съдебно-счетоводна (ССчЕ) и съдебно лесотехническа експертиза (СЛТЕ). Сочи, че вещото лице по СЛТЕ е установило конкретните парцели, където е осъществявана дейността и е потвърдило добиването и последващото извозване на дървесината. В тези насоки излага конкретни доводи в касационната жалба, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

В качеството си на ответник по съответната касационната жалба всяка от страните с писмена защита оспорва нейната основателност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на първата и неоснователност на втората касационна жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 211302318/18.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1280 от 13.12.2013 г. на и.д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с който на З. С. Б., действаща като ЕТ "Мими - 83 - Златка Бозева", са установени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 5 807,93 лв., ведно със съответните лихви, за данъчни периоди м.09, м.10.2008 г., м.09.2009 г., м.03 и м.04.2010 г., както и допълнителни задължения за ДДС за д.п. м.11.2008 г. - м.02.2009 г. и м.4.2009 г. - м.09.2009 г.

За да достигне до извод за частична основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С РА на дружеството е отказано признаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени "Балкан строй 2009" ЕООД, "Флора - 2003" ЕООД, и "Хобас Пайп България" ЕООД, с предмет на доставките - "сеч и извоз на дървен материал". В хода на ревизионното производство от едноличния търговец са представени писмени обяснения, съобразно които сочените доставчици са наети като подизпълнители за извършването на възложените му услуги по добив и извоз на дървен материал на обекти на горовладелските кооперации - ДЗЗД "Топокли", ГПК "Богатево", ГПК "Касъм дере", ГПК "Сакарка" и ГПК "Борика", ведно с договори и последващи фактури, издадени на тези кооперации. След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели, че при липсата на документи, установяващи извършването на фактурираните дърводобивни услуги от страна на преките доставчици, следва да се приеме, че спорните доставки не са реално извършени. Поради това са преценили, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

скрито платено съдържание: 1907 думи;