ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Могат ли да се отчитат разходи по предоставяни услуги към Община, едва след като бъде изпълнен целият договор и след като е направено плащане по него?
Фактическа Обстановка
Дружество изпълнява проекти към няколко общини в България. За авансовите плащания по договорите с общините, Дружеството отчита приход за бъдещ период. Когато работните проекти са изработени, приети и предадени от експертния съвет на Общината, едва тогава Дружеството издава фактура, плаща и признава приход, след като си начисли и всички разходи от дейността по тази доставка. НАП прави проверка на Дружеството за 2011 и 2012 г. и увеличава счетоводния му финансов резултат – с аргумента, че приходите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Издаден е ревизионен акт, който е обжалван от Дружеството.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Инженерпроект - Форес" ЕООД, ЕИК 200160640, със седалище и адрес на управление гр. Доспат, ул. Орфей 9, представлявано от С. С. М. - управител на дружеството против решение № 81 от 16.01.2015 г. постановено по адм. д. № 2401/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 211400846/22.04.2014 г., издаден от М.Й.Л. - началник сектор и Р.Б.Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 721/22.07.2014 г. в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 276.02 лв., с начислени лихви - 596.71 лв. и допълнително начислен ДДС на стойност 10 368.84 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 094.87 лв. и изменен в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. от 1 624.99 лв. на 1 451.00 лв., ведно с начислените лихви общо от 992.11 лв. на 955.51 лв.
В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че неправилно е увеличен финансовият резултат за 2011 г. и 2012 г. по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО като е съставен коефициент за корекция на принципа на средно аритметично число при определяне на "части" от разходи по с/ка от гр. 60 за разработване и предаване на проекти за хипотетични, неполучени, респективно - неотчетени приходи - по договори за проектантски услуги с 5 общини. Отделно от това изобщо не е съобразено, че видно от заключението на вещото лице и от представените по делото доказателства, по същите договори, за които с РА се прави корекция през 2011 г. и 2012 г. са издадени фактури през 2013 г. и 2014 г. и за тези последващи години са отчетени постъпилите приходи, ДДС е начислен и внесен също в тези периоди. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. Калева, в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд е бил РА № 211400846/22.04.2014 г., издаден от М.Й.Л. - началник сектор и Р.Б.Т. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден с Решение № 721/22.07.2014 г. в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2012 г. в размер на 4 276.02 лв., с начислени лихви - 596.71 лв. и допълнително начислен ДДС на стойност 10 368.84 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 2 094.87 лв. и изменен в частта на допълнително начислен корпоративен данък за 2011 г. от 1 624.99 лв. на 1 451.00 лв., ведно с начислените лихви общо от 992.11 лв. на 955.51 лв.
За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията за съпоставимост между приходите и разходите - в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, съгласно който разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
В този смисъл съдът е потвърдил изводите на приходната администрация, че с неотчетените суми в размер съответно на 14 509.98 лв. за 2011 и 40 363.00 лв. за 2012 г., следва да се увеличи финансовия резултат на основание чл. 77 ЗКПО.
Относно допълнително начислен ДДС, първоинстанционният съд е приел, че фактури не са издадени, както на датата на възникване на данъчното събитие, така и в срока посочен в разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, а липсата на фактури обуславя и неизпълнението на изискванията на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Обжалваното решение е частично неправилно.
