ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Освободена доставка ли е отдаването под наем на недвижим имот, когато договорът е сключен едновременно с работодател, който ще плаща наема, и с негов служител, който ще живее в имота?
Фактическа Обстановка
Собственик на апартамент сключва договор за наем с две лица – работодател, който се задължава да плаща наема, и негов служител, който ще живее в апартамента. Договорът е подписан и от работодателя, и от служителя, но само последният е посочен в него като „наемател“. Приходните органи смятат, че е налице облагаема доставка, и начисляват ДДС. Според собственика на апартамента обаче това е освободена доставка, защото трябва да се има предвид, че апартаментът се ползва от служителя, който не е търговец. Първоинстанционният съд също смята, че доставката е освободена, именно защото служителят е посочен като „наемател“.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
МИРА РАЙЧЕВА
при секретар и с участието на прокурора Л. А. изслуша докладваното от съдията МИРА РАЙЧЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. София, при ЦУ на НАП, против решение № 2095/03.05.2011 г. по адм. д. № 859/2011 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касационната жалба- Н. С. М., чрез пълномощника си адв. Русков, оспорва същата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение на Административния съд - София град е отменен Ревизионен акт (РА) № 1001212 от 08.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1907 от 11.12.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта относно установените задължения за данък добавена стойност по реда на ЗДДС за периода от 01.08.2009 г. до 11.12.2009 г. в общ размер на 1 576.07 лв., от които 1 486.44 лв. главница и 89.63 лв. лихви.
За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е законосъобразен, издаден е от лице, разполагащо с материална компетентност, и при наличието на изрично издадена заповед за определяне на компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на постановения съдебен акт е описана подробно фактическата обстановка по спора, относно която между страните не е налице спор: от лицето е подадено Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС с деклариран облагаем оборот в размер на 58 747.82 лв., реализиран през периода м.12.2008 г. до м.11.2009 г. от получени доходи от отдаден под наем собствен недвижим имот на юридически лица. Поради обстоятелството, че е реализиран облагаем оборот в размер на 51 315.66 лв. за периода м.12.2008 г.- м.07.2009 г., органите по приходите са приели, че е следвало да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС от задълженото лице в срок от 01.08. до 14.08.2009 г. вкл., а такова е подадено на 02.12.2009 г., като не е спазено изискването на чл. 96, ал. 1 от закона. Съгласно предоставена справка за облагаемия оборот от 02.12.2009 г., приходите на лицето за периода м.12.2008 г.- м.11.2009 г. са общо в размер на 58 747.82 лв. Не е спорно, че Митева е собственик на два апартамента в гр. София, които отдава под наем, от които единият се отдава под наем на Посолството на Съединените американски щати в София, а другият е именно недвижимият имот, източник на спорните реализирани доходи от лицето. По отношение на последния е представен договор за наем от 04.12.2008 г. между А. Н. М., наричана наемодател, и Б. "Луфтханза Техник София" ЕООД, представлявано от управителя Б. Ф., като работодател, и Ларс Линкогел, наричан наемател, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 950 евро, платими от "Луфтханза Техник София" ЕООД по банков път, ползването на собствения си недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, ул. "Богатица" № 36, ет. 5. Договорено е имотът да се ползва за жилищни нужди от страна на наемателя. Срокът на договора е 12 месеца, считано от 01.01.2009 г. Въз основа на тези фактически констатации, административният съд е приел, че ревизиращите органи неправилно са приели, че дружеството- работодател е "наемател" по договора, което не съответства на съдържанието на писмения договор от 04.12.2008 г., позовавайки се само на плащането на наемната цена., с което недопустимо са разместили доказателствената тежест с направените изводи, че "не са налице безспорни доказателства, че имотът се отдава под наем на физическо лице, което не е търговец". В мотивите на обжалваното решение е направено тълкуване на волята на страните по наемното правоотношение, като конкретно са проследени съществените клаузи на договора от 4.12.2008 г. и приложените към него доказателства, анализирани са елементите на постигнатите договорености с оглед дефиницията на договора за наем, дадена в чл. 228 ЗЗД и е формиран окончателен извод, че незаконосъобразно с РА са установени задължения в общ размер на 1 576.07 лв.
