РЕШЕНИЕ № 14440 ОТ 28.11.2017 Г. ПО АДМ. Д. № 10985/2016 Г., VІ ОТД. НА ВАС

Елизабет Кирилова
Юрисконсулт в Kreston BulMar
актуално 19 март 2020 67 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Трябва ли да се осигурява земеделски стопанин през период, в който е дерегистриран като такъв?

Фактическа Обстановка

Жена е регистрирана като земеделски производител от 29.05.2014 г. На 07.01.2016 г. е декларирала спиране на дейност като земеделски производител, считано от 01.03.2015 – 12.01.2016 г.

В периода, в който не е била регистрирана, е продължавала да се самоосигурява за всички социални рискове. На 07.01.2015 г. тя ражда. През май 2015 г. подава заявление-декларация за отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане. Обезщетението ѝ е отпуснато и е изплащано през съответния период. С решение на директора на НОИ, от нея е поискано да се възстановят получените обезщетения за бременност и раждане, тъй като, считано от 01.03.2015 г., не е имала качество на земеделски производител, нито на осигурено лице, а също и не е имала натрупан 12 месеца осигурителен стаж. Това, че е внасяла осигурителни вноски по време на прекратената регистрация, обосновава единствено извод за недължимо платени осигурителни вноски. Лицето обжалва решението на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 65 думи;

РЕШЕНИЕ № ***** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VІ ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети октомври в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретар и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 82 от 18.07.2016 г., постановено по административно дело № 58/2016 г., Административен съд - Кърджали е: 1) отменил решение № 2153-08-12/10.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М. Ю. срещу разпореждане № РВ-3-08-00099938/19.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ - Кърджали; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на директора на ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне съобразно мотивите на решението; 3) осъдил ТП на НОИ - Кърджали да заплати на М. С. Ю. с ЕГН ********** и адрес с. Пелин, махала "Нова махала" № 23, община Крумовград, деловодни разноски в размер на 400 лева.

Така постановения съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Кърджали. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, и вместо него да се постанови ново, с което се отхвърли изцяло жалбата на М. С. Ю. против процесното решение № 2153-08-12/10.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, потвърждаващо разпореждане № РВ-3-08-00099938/19.01.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали.

Ответникът по касация М. С. Ю., действаща чрез пълномощника адвокат Милушева, в писмена молба-становище оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски в касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кърджали, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касатора порок материална незаконосъобразност, което обусловя наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.

скрито платено съдържание: 1245 думи;