ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 20 март 2020 824 уникалност: 80.2%

Правен Въпрос

Счита ли се за осигурителен стаж времето, през което осигурените лица не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа?

Фактическа Обстановка

На 06.12.2017 г. лице подава заявление в НОИ за отпускане на обезщетение за безработица. Лицето декларира, че трудовото му правоотношение е прекратено към 09.01.2017 г. НОИ отказва да отпусне обезщетението, като се мотивира, че лицето не отговаря на изискванията да има осигуряване за безработица в поне 9 от последните 15 календарни месеца. По делото е изследван периодът от 09.10.2015 г. до 10.07.2016 г., за който е констатирано, че лицето има зачетен осигурителен стаж поради незаконно уволнение. За периода, в който лицето е останало без работа обаче, то подлежи на осигуряване само за фонд „Пенсии“ и ДЗПО. Лицето довнася дължимите, според него, вноски – с цел да изпълни изискването за осигуряване през 9 от последните 15 месеца. Въпреки това НОИ отказва плащане. Лицето обжалва отказа.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 139 думи;

ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Чл. 9, ал. 5 КСО

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети декември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията ДЕСИСЛАВА СТОЕВА по адм. д. № 2713/2018

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 6952 от 22.11.2017 г., постановено по административно дело № 4393/2017 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на М. Д. Ц. от гр. София, против Решение № 1040-21-87 от 21.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-1390-1/16.02.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от М. Ц.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София- град, при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната:

Жалбоподателката е подала заявление на 06.12.2017 г. до ТП на НОИ София-град за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирала прекратяване на служебното си правоотношение, считано от 09.01.2017 г., видно и от Заповед № 02/04.01.2017 г., издадена от министъра на икономиката, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител.

скрито платено съдържание: 900 думи;