ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

чака актуализация 20 май 2020 1016 уникалност: 89.7%

Правен Въпрос

Носи ли имуществена отговорност осигурител, който издаде невярно удостоверение пред НОИ за отпускане на пенсия?

Фактическа Обстановка

На лице се изплаща пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Впоследствие, при извършване на служебна проверка в информационните масиви на НОИ, удостоверението е анулирано, тъй като не е открит осигурителен стаж преди 01.10.1993 г. Осигурителят издава ново удостоверение, в което е записан осигурителният доход на лицето за периода 01.10.1993 г. – 30.09.1996 г. въз основа на разплащателните ведомости. По-късно, при частична финансова ревизия на разходите на Дружеството – осигурител, се установява, че е издадено удостоверение с неверен осигурителен доход за лицето – ползвател на пенсията за инвалидност. НОИ разпорежда на Дружеството да върне сумата от 3406,75 лв., която е била установена с ревизионен акт за начет за периода 01.01.2008 г. – 24.03.2018 г. Дължимата сума се изразява в неоснователно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на осигуреното лице – за периода от 01.01.2008 г. до 24.03.2018 г. Дружеството твърди, че не следва да се ангажира неговата отговорност, тъй като не е налице пряка причинна връзка между издаденото удостоверение и изплатената пенсия за инвалидност. Пенсията на лицето е била изчислена на основание осигурителния доход, който е бил вписан в издаденото от осигурителя удостоверение. С тези доводи дружеството обжалва разпореждането на НОИ.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 149 думи;

ВАС - Решение № *** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИБИЛА СИМЕОНОВА

ЮЛИЯ ТОДОРОВА

при секретар и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ ТОДОРОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град (ТП на НОИ - София град), против Решение № 4007/12.06.2019 г. на Административен съд София - град, по адм. д. № 177/2019 г., с което съдът е отменил по жалба на Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД, Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него Разпореждане № РЖ-5-21-00476013/25.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и ТП на НОИ - София град е осъдено да заплати разноски в размер на 890 лева. Изтъкват се доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно преценил, че не следва да бъде ангажирана отговорността на осигурителя Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), съответно, че не е налице пряка причинна връзка между издаденото УП-2 с неверен осигурителен доход за лицето С. Т. и изплатената й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт.

Ответникът - Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли, като се остави в сила решението на административния съд.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което претендира за отмяна на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било Решение № 1040-21-572/11.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-21-00476013/25.10.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване ( ДОО) при ТП на НОИ - София град. С разпореждането е постановено да бъде събрана от Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД сумата от 3 406,75 лева, от която 2 542,43 лева главница и 864,32 лева лихва.

Процесната част от задължението е била установена с ревизионен акт за начет № РА-5-21-00468067/09.10.2018 г., издаден в производството по чл. 110, ал. 1 КСО и след извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Регионално управление "Западен регион" към "Български пощи" ЕАД, за периода 01.01.2008 г. - 24.03.2018 г. и на основание чл. 107 КСО. С ревизионния акт е изчислено задължение в размер на 6710,40 лева, от които 4118,19 лева главница и 2592,21 лева лихва, за причинени щети на ДОО. Последните се изразяват в неоснователно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. А. Т., за периода 01.01.2008 г. - 24.03.2018 година. Горното е възприето от органа като нарушение на чл. 6 и чл. 9 КСО във вр. с чл. 40 и чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

С възражение от 16.10.2018 г. и по реда на чл. 110, ал. 2 КСО осигурителят е обжалвал акта за начет, като се е позовал на изтеклата погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО. С мотивирано заключение контролният орган, прилагайки нормата на чл. 115, ал. 1 КСО, е отменил частично акта за начет за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г., както и за сумата от 1575, 76 лева главница и 1727,89 лева лихва. По тези причини компетентните длъжностни лица на основание чл. 110, ал. 3 КСО са издали процесното разпореждане от 25.10.2018 г. за внасяне на остатъка от непогасената по давност част на задължението, представляващо главница и лихви.

скрито платено съдържание: 1370 думи;