Съдържание:
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****
Правен Въпрос
Може ли да се счита за осигурено лице, което е управител и съдружник в нефункциониращо дружество?
Фактическа Обстановка
Лице е управител и съдружник в Дружество с ограничена отговорност. След 2010 г. Дружеството не е осъществявало икономическа дейност, но на лицето е начислявано трудово възнаграждение и са плащани вноски за ДОО и ЗО. Лицето е представило пред НОИ 3 броя болнични листове за периоди през 2014 г. и 2015 г., но му е отказано изплащането по тях. Осигуряването и на съдружниците в Дружеството е на максималния размер осигурителен доход, но няма направени плащания за осигурителни вноски. Също така няма представени трудови договори и документи за започване на изпълнението на трудовите задължения, следователно не се доказва престиране на труд. Направен е извод, че Дружеството не е изпълнявало икономическа дейност и управителят и съдружник също не е изпълнявал трудова дейност – следователно той не е осигурено лице по смисъла на КСО. Решението на НОИ е обжалвано.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № **/****
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ВЕСЕЛА АНДОНОВА
при секретар и с участието на прокурора М. П. изслуша докладваното от председателя по адм. д. № **/****
Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Станчев, в качеството му на процесуален представител на Т. И. Д. от гр. Пазарджик срещу решение № 675 от 20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 577/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, ІV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът - Директора на Териториално поделение на - НОИ гр. Пазарджик, не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, в частта й, с която оспорването е отхвърлено и основателност на същата по отношение на присъдените в полза на ответника по първоначалното дело разноски.
Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 675 от 20.11.2015 г., постановено по адм. д. № 577/2015 г., Административен съд - гр. Пазарджик, ІV състав, е отхвърлил жалбата на Т. И. Д. от гр. Пазарджик против решение № Ж-21#3 от 13.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, с което са потвърдени разпореждания №№ О-12-999-06-00064186, О-12-999-06-00064187 и О-12-999-06-00064188 от 09.02.2015 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, с които е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Постановено е заплащането в полза на ТП на НОИ - гр. Пазарджик на 300 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение е правилно, с изключение на частта му за присъдените в полза на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, разноски по следните съображения:
При извършената от касационния състав служебна проверка се констатира, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Изводите относно фактическата обстановка са обосновани с доказателствата и не противоречат на последните, както твърди касационния жалбоподател.