ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, в съдебно заседание на 14.02.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Търговска колегия:

ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и РЪКОВОДИТЕЛ на Гражданска колегия:

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ТОТКА КАЛЧЕВА ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА МАРИЯ ИВАНОВА БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1.         СТОИЛ СОТИРОВ

2.         ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

3.         МАРГАРИТА СОКОЛОВА

4.         СВЕТЛА ЦАЧЕВА

5.         РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

6.         ВЕСКА РАЙЧЕВА

7.         ПЛАМЕН СТОЕВ

8.         ЗЛАТКА РУСЕВА

9.         ДИЯНА ЦЕНЕВА

10.       БОЙКА СТОИЛОВА

11.       СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

12.       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

13. ЕМИЛ МАРКОВ 14. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 15. ЕМИЛ ТОМОВ 16. АЛБЕНА БОНЕВА 17. БОНКА ДЕЧЕВА 18. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

19. ЖИВА ДЕКОВА 20. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 21. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 22. ВАСИЛКА ИЛИЕВА 23. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 24. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

25. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 26. ЗОЯ АТАНАСОВА 27. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 28. ВЕСЕЛКА МАРЕВА 29. БОРИС ИЛИЕВ

30. БОНКА ЙОНКОВА 31. БОЯН ЦОНЕВ 32. БОЯН БАЛЕВСКИ 33. ИРИНА ПЕТРОВА 34. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 35. РОСИЦА БОЖИЛОВА

36. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 37. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 38. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 39. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ 40. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

41. ГЕРГАНА НИКОВА 42. ПЕТЯ ХОРОЗОВА 43. МАЙЯ РУСЕВА 44. АННА БАЕВА

45. НИКОЛАЙ МАРКОВ 46. ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ 47. СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА 48. ЕРИК ВАСИЛЕВ 49. ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА 50. КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

51. ВАНЯ АТАНАСОВА 52. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 53. ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА 54. МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА 55. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА 56. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Красимира Атанасова постави на разглеждане тълкувателно дело No 3 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии докладвано от съдия ТОТКА КАЛЧЕВА и съдия ЕМИЛ ТОМОВ

Тълкувателното дело е образувано на основание чл.125 ЗСВ с разпореждане от 30.06.2017 г. на Председателя на Върховния касационен съд, изменено с разпореждане от 24.11.2017 г. на основание т. 7.3 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС.

Поставените на тълкуване въпроси са:

1.Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД?;

2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното по поставените въпроси:

1.Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД?

По този въпрос тълкувателното дело е образувано на основание чл.292 ГПК поради констатирано противоречие в практиката на ВКС. Според едното становище признатото вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата, не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено, и затова не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал. 2 ЗЗД, а поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. Според другото становище, от гледна точка на изпълнението на задълженията (чл.63 – чл.78 ЗЗД) и на изпълнителния процес, паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски, поради което длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява, а погасяването следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

ОСГТК на ВКС приема за правилно второто становище.

Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат.

При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.

Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По

този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.

Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.

За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.

По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.