ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Как се определя облагаемият доход от продажба на недвижим имот, ако лице декларира, че е вложило допълнителни суми в строителство и ремонт на имота след придобиването му?
Фактическа Обстановка
Физическо лице продава имот и къща към него, но не декларира дохода от продажбата в ГДД. НАП извършва ревизия и издава акт, с който определя на лицето задължения за данък за 2013 г. в размер на 7 000 лв. и 2 000 лв. лихви. Мотивът на НАП е, че облагаемият доход на лицето е 65 000 лв. и е формиран от продажбата на недвижимо имущество. НАП изчислява 65 000 лв., като взема документално доказаната цена на продажбата на имота – 74 000 лв., изваждайки декларираната цена на закупуване 1 350 лв., намалена с 10% разходи. Лицето обжалва ревизионния акт с мотива, че след придобиването на имота е вложило допълнително в него 130 000 лв. под формата на ремонт и обзавеждане, с която сума трябва да се намали приходът от продажбата.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
МАРИЯ РАДЕВА
при секретар и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. Б. срещу решение № 373 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 1318/2017 г. по описа на Административния съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000316000310-091-002/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 95/19.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за данъчен период 2013 г. в размер на 7044.33 лв. (главница) и 1889.13 лв. (лихви).
В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи за нищожност на РА. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в алтернативност да се върне делото за ново разглеждане на административния съд и претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петракиева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на И. И. Б. срещу Ревизионен акт № Р-03000316000310-091-002/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 95/19.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който е установено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за данъчен период 2013 г. в размер на 7044.33 лв. (главница) и 1889.13 лв. (лихви).
