ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

актуално 11 март 2020 977 уникалност: 78.2%

Правен Въпрос

Как се определя размерът на обезщетението, което се дължи на служител при прекратяване на трудово правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Фактическа Обстановка

Трудовото правоотношение между работодател и служител е прекратено, след като служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Между страните възниква спор относно начина, по който се определя размерът на обезщетението. Служителят твърди, че работодателят е определил размера неправилно. Той завежда иск, с който търси разликата между полученото обезщетение и реално дължимото. Делото стига до ВКС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 87 думи;

ВКС - Решение № *** от **.**.**** по Гражд. Дело № ****/****

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Б. Л., като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1558 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] клон Р., представлявано от управителя Т. Г., приподписана от адв. В. П., против въззивното решение № 67 от 7 юли 2009 г., постановено по в.гр. д. № 132 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 57 от 23 март 2009 г., постановено по гр. д. № 1048 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г.

Касационният контрол е допуснат с определение № 839 от 16 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос кои са допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд, целева награда и месечна премия, да се включат като елементи на последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, което служи за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

По поставените въпроси касаторът сочи, че от целите, както и от начина на формиране на размера на месечната премия, е видно, че се касае не за допълнително трудово възнаграждение, защото тя се дължи в зависимост от резултатите и има наградителен и стимулиращ характер, а не възнаградителен, поради което месечната премия и целевата награда не са елементи от трудовото възнаграждение; изплатените суми за нощен труд не са елемент от трудово възнаграждение.

Ответникът М. Г. А. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Е., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че с новата ал. 2 на чл. 15 НСОРЗ е предвидено, че с постоянен характер са възнагражденията, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се основно трудово възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

С решението си въззивният съд приел, че нормата на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ не следва да се тълкува разширително, а и предвид вътрешните правила за организация на работната заплата, елементите на трудовото възнаграждение са така, както са посочени във фиша за получено трудово възнаграждение, което е по-благоприятен режим за работника; нощният труд, труда в официални празници, увеличеният нощен труд, целевата награда и месечната премия постоянно се начисляват и изплащат в ответното дружество.

По поставените въпроси след постановяване на определението за допускане на касационния контрол съдебната практика е уеднаквена с решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Така в решение № 540 по гр. д. № 895 за 2009 г. на ІV ГО (разрешението принципно следва да се отнесе и към базата за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ) се приема, че съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

скрито платено съдържание: 764 думи;