ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се обжалва експертиза на НАП за стойността на придобито имущество под формата на насрещно плащане?
Фактическа Обстановка
Физическо лице купува дворно място за 5 000 лв. през 2006 г. Същата година лицето сключва договор за преотстъпване на право на строеж срещу обезщетение. Договорът е за построяване на двуетажна жилищна сграда. Задължението на строителя е да прехвърли на лицето правото на собственост върху два апартамента в сградата – след завършването на строежа. След изграждане на сградата строителят прехвърля на физическото лице правото на собственост на двата апартамента. НАП извършва ревизия и чрез собствена експертиза установява, че продажната цена на двата имота е 205 000 лв. (104 000 лв. + 101 000 лв.), на базата на която определя дължимия данък. Лицето обжалва начина, по който НАП е определил данъчната основа за ревизирания период, с мотива, че цената на апартаментите е изкуствено завишена от експертите, като не е отчетен спадът на пазара на имоти през ревизирания период.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
С решение № 138 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3044/2017 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000815006262-091-001/02.12.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 683/22.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна, в частта, с която на П. Г. С. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 3 968.13 лв. главница и над 2 270.30 лв. за определените лихви.
Срещу решението са подадени две касационни жалби. Първата от тях е на П. Г. С., с вх. № 3201/21.02.2018 г. депозирана в регистратурата на ВАС. Касаторът твърди, че съдебния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При постановяването му са допуснати две нарушения - методологично и оценъчно. Към двете сделки по придобиването на имотите следва да се приложат еднакви методи за определяне на тяхната пазарна стойност и то при съобразяване на режима на СИО.
Сочи се, че при определяне придобиваната стойност на имота през 2006 г. е следвало да се вземе предвид оценката му към 21.06.2006 г., когато е учредено правото на строеж, а не към 07.06.2006 г. Цената на придобиване е минимална и нереалистична.
От друга страна, ревизираното лице намира, че при оценката на придобитите апартаменти е необосновано завишена тяхната стойност. При изграждането им са вложени възможно най-евтините материали и технологии, използвани са възможно най-евтин за изпълнение план и разпределение. Не е отчетена депресията на пазара за релевантния период, както и два пъти по ниските пазарни цени.
Макар и неясно от касатора е формулирано искане да бъде отменено решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт.
Директорът на Дирекция "ОДОП"-Варна, също е обжалвал постановеното решение, като е депозирал касационна жалба с вх. № 3547 от 20.02.2018 г., на АС-Варна. Касаторът намира, че съдебното решение е неправилно в частта с която е изменен ревизионния акт и на П. С. е установено за внасяне задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в размер на 3 968.13 лв. главница и лихви в размер на 2 270.30 лв.
Според мотивите на оспорването, решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Неправилно, съдебният състав не е възприел изготвената оценителна експертиза приета при извършване на ревизията, а се е позовал на тази която е изслушана в хода на съдебното производство, като въз основа на заключенията на експерта и определената пазарна стойност на имотите, е изменен размерът на задълженията на П. Г. С..
Касаторът твърди, че вещото лице не е работило обективно при изготвяне на експертизата, тъй като не е извършило проверки по реално осъществени сделки на недвижими имоти и не е извършвало оглед на място. Не е налице никакво сходство между сделките, с които се сравняват процесните такива, като е извършен неправилен анализ на същите, при грешен подход и съпоставка на несъвместими по своите индивидуализиращи белези имоти. Отговорите, на поставените му в открито съдебно заседание въпроси, са неясни и противоречиви. Освен това експертизата е била оспорена от процесуалния представител на административния орган в с.з. проведено на 28.03.2018 г., но въпреки това е кредитирана от съдебния състав.
Въз основа на тези твърдения, се иска отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, тъй като задълженията му са определени правилно и въз основа на компетентно изготвена експертна оценка.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, но неоснователни. Решението е постановено при спазване на съдопроизвоствените правила и правилно приложение на материално правните разпоредби. Обсъдени са доказателствата по делото и относимите подзаконови нормативи актове, като за приетото съдебният състав се е обосновал. Правилно е определен предметът на спора и при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения, които да обосновават отмяната му.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
