ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

Правен Въпрос

Фактическа Обстановка

Резюме на Съдебното Решение

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

при секретар и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията СВИЛЕНА ПРОДАНОВА по адм. д. № *****/****

Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 3550/28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 10275/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и по частна жалба, подадена срещу определение № 4641/20.07.2018 г. по адм. д. № 10275/2017 г. по описа на АССГ.

Касаторът "Петрол" АД гр. Ловеч, чрез процесуалния представител адв. А. К., обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му и е потвърден процесният ревизионен акт досежно установени с РА задължения по ЗКПО - относно извършено увеличение на ФР за 2014 г. със сумата 2 410 028,37 лв. и относно установен данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКПО, както и по ЗДДС - относно начислен ДДС в размер на 13 222,17 лв. за период м.11.2014 г.-м.06.2015 г. Развива оплаквания за неправилност поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В частта на решението по ЗДДС - за м. януари 2015 г., относно допълнително начислен ДДС в размер на 269 672,30 лв., се навеждат доводи за недопустимост и се иска обезсилване на акта в тази му част.

С жалба, имаща характер на частна жалба, "Петрол" АД, чрез адвокат Коларов, обжалва определението, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта на постановените разноски. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер, съразмерен на материалния интерес на спора, при правилно определяне на спорния предмет на делото в частта на РА по ЗДДС.

Ответната по касация страна - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, в писмени бележки на юрск. Михайлова и становище по съществото на спора на юрск. Аврамова, оспорва основателността на жалбата на "Петрол" АД.

Касаторът ДД "ОДОП" София при ЦУ на НАП обжалва решението на АССГ в частта, в която e отменен ревизионният акт, в която част иска отмяна на решението и постановяване вместо него на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в тази й част. Излага и развива оплаквания за неправилност - за необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В частта, в която е потвърден РА досежно допълнително начислен ДДС за м. януари 2015 г. в размер над 1854,80 лв. счита решението за недопустимо като необжалвано по съдебен ред и иска обезсилването му в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор, писмена защита и становище по съществото на спора "Петрол" АД, чрез адв. Д. П., оспорва основателността на касационната жалба досежно изложените основания за неправилност на решението на АССГ в отменителната му част. Присъединява се към искането за обезсилване на решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА в частта по ЗДДС относно сумата 269 672 лв. допълнително начислен ДДС.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на решението като постановено свръхпетитум в частта, в която е отхвърлена жалбата за допълнително начислен ДДС за м. януари 2015 г. в размер на 267 817,50 лв. Намира решението за неправилно в частта, в която е установен размерът на ФР на дружеството за 2014 г., тъй като не е установена надлежно пазарната стойност на апортираните активи. Счита, че решението следва да се отмени и върне за ново разглеждане в тази част. Намира решението за материално незаконосъобразно в частта, в която е отменен РА в частта по ЗКПО и относно установения данък върху разходите.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите з процесуално допустими.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ № Р-29002915006533-091-001/10.03.2017 г. на органи по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" /ГДО/ София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1223/02.08.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, а именно в частите относно:

1. за установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 13 222,17 лв., ведно със съответните лихви за забава за данъчен период от 01.11.2014 г. до 30.06.2015 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

2. в частта на извършени корекции на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за 2014 г., в това число загуба за пренасяне в размер на 5 645 170, 59 лв.;

3. за установени задължения за данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура в размер на 51 651, 27 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗКПО.

По допустимостта на решението:

Основателни са наведените доводите и от двамата касатора за недопустимост на обжалваното решение на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно допълнително начислен ДДС за период м. януари 2015 г. в размер на 267 817,50 лв. и съответните лихви. Видно е от РА, решението на данъчния директор, както и от жалбата на дружеството до АССГ е, че за този период дължимостта на тази сума не е спорна и е декларирана от дружеството, не е обжалвана по административен или съдебен ред. По административен ред е отменен допълнително начисленият над тази сума данък в размер на 598 382 лв., или спорният размер на ДДС за период м. януари 2015 г. е останал в размер на 1854,80 лв. /последният включен в сумарния размер на задължението по ЗДДС за периоди м.10.2014 г.-м.06.2015 г./. Като е изложил мотиви за дължимост на ДДС в размер на допълнително 267 817,50 лв. съдът се е произнесъл за предмет на спора, за който не е бил сезиран и в нарушение на императивната забрана по чл. 160, ал. 5 ДОПК. Решението следва да се обезсили като недопустимо в тази си част. Тази сума е съобразена и при формиране на сбора на материалния интерес на спора, в който смисъл частната жалба се явява също основателна.

По правилността на решението:

По касационната жалба на "Петрол" АД.

1.Жалбата на дружеството е изцяло отхвърлена в частта по ЗДДС относно установени задължения за ДДС в размер на 13 222,17 лв., ведно със съответните лихви за забава за данъчен период от 01.11.2014 г. до 30.06.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС.

Органите по приходите обосновават доначисляването на данък с констатациите, посочени в частта на облагането по ЗКПО на доставки, приети за безвъзмездно извършени към "Петрол техника" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че наетите от жалбоподателят МПС по Договор с "Петрол транс експрес" ЕООД са предоставени, без договорено възнаграждение, за ползване на "Петрол Техника" ЕООД във връзка със сключен с това дружество договор за извършване на превантивни планови дейности и ремонт по предварителна заявка на технологично и търговско оборудване на бензиностанции и прилежащите им обекти, експлоатирани от РЛ. Органите по приходите са приели, че се касае за безвъзмездни доставки на услуги, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност по силата на чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Прието е, че жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит за наетите МПС, но не е начислил данък при предоставянето им за ползване безвъзмездно. В тази връзка и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС за осъществените от дружеството безвъзмездни доставки, с данъчна основа общо в размер на 66 110,76 лв., се установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 13 222,15 лв.

В хода на ревизията е установено че, ревизираното лице не оспорва обстоятелството, че е ползвало частично право на приспадане на данъчен кредит в размер на 110 291,00 лв./до 551 455.00 лв./ по девет фактури, издадени от "Петрол транс експрес" ЕООД за времето от 05.11.2014 г. до 05.06.2015 г.

Спорното, в конкретния случай, е дали правилно органите по приходите приравняват на възмездна, безвъзмездната доставка на услуга спрямо свързано лице, изразяваща се в употребата или използването на актив, за който е приспаднат данъчен кредит, респ. дали в тази връзка правилно е доначислен ДДС в размер на 13 222,17 лв. за посочения ревизиран период. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /в сила от 01.01.2014 г./, за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването, на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. При договор за наем на МПС за наемателя възниква право на приспадане на данъчен кредит само при условие, че ползва наетите активи за последващи облагаеми доставки. В случая това обстоятелство не е доказано от РЛ, в чиято доказателствена тежест е това. Обратното, въз основа на представената справка, надлежно приобщена от извършена насрещна проверка на ползвателя на МПС, се установява ползването на МПС за целите на дейността на третото лице - ползвател. За обратното не са ангажирани доказателства от РЛ.

В случая правилно данъкът е начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, отнасящ се до наетите от РЛ автомобили, в частта, в която същите са предоставени за безвъзмездно ползване от трето лице - "Петрол техника" ЕООД за целите на неговата икономическа дейност, но не за независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил РА в тази му част съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в същата част.

2. Жалбата на ревизираното дружество е отхвърлена от АССГ и в частта по ЗКПО - относно извършено увеличение на ФР на дружеството за 2014 г. със сумата 2 410 028,37 лв., на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО.

Установена е фактическа обстановка, която не е спорна между страните /стр. 6-11 от решението на АССГ, раздел I/ и съответства на събраните по делото доказателства.

За да отхвърли, жалбата на РЛ в тази й част на РА, съдът е приел за законосъобразна направената корекция на ФР на дружеството

В решението си горестоящият административен орган не споделя извод за наличие на относителна симулация, но приема, че са налице основания по чл. 78 ЗКПО вр. изискванията на т. 11 СС 16 /както и МСС 16/ за отчитане на приход в размер на 252 786,31 лв., представляващ разликата между балансовата стойност, по-висока от пазарната цена за обекти - Бензиностанция № 7135 и Бензиностанция № 7133 и разход в размер на 9 519 670,22 за останалите обекти - осем апортирани от РЛ бензиностанции в капитала на дружество "Петрол-запад" ЕООД при учредяването на последното, чиито дялове са 100% собственост на РЛ - по решение от 17.11.2014 г. на НС и УС на "Петрол" АД. В капитала на новоучреденото дружество са апортирани ДМА - 10 бр. бензиностанции с балансова стойност 5 401 937,79 лв. като балансовата стойност на 8 броя от тях е по-висока от дадената оценка на вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ при апортирането им. Разликите са осчетоводени от РЛ като разход в размер на 2 505 220,37 лв. за имотите, за които балансовата стойност е по-висока от оценката и като приход в размер на 95 192,58 лв. за имотите, за които балансовата стойност е по-ниска от оценката на активите по чл. 72, ал. 2 ТЗ. При назначената в хода на ревизионното производство експертиза за пазарната цена на активите се установява, при най-ниска стойност на оценките - пазарна цена в общ размер на 14 668 821 лв. Приходните органи са счели, че РЛ е следвало да осчетоводи приход в размер на 252 786,31 лв. за двата обекта с балансова стойност, която е по-висока от пазарната и разход в размер на 9 519 670,22 лв. за останалите осем обекта, или преобразуването на ФР следва да е в размер на 9 266 883,91 лв. Решаващият орган не е утежнил положението на РЛ, приемайки на основание чл. 155, ал. 8 ДОПК, че преобразуването следва да се извърши за сума не по-висока от установената с РА, а именно - за 2 410 028,37 лв.

Касаторът в своята касационна жалба, позовавайки се на мотивите на съда за неприложимост на чл. 16 ЗКПО и за недоказаност на симулативния характер на апорта, счита че е налице техническа грешка, допусната от съда, който е приел, че РЛ не е отчело приход от сделката. Счита, че мотивите на съда са в смисъл, че правилно дружеството е отчело загуба в размер на 2 5005 220,37 лв., а приходните органи неправилно са извършили увеличение на декларирания ФР за 2014 г. със сумата 2 410 028,37 лв., от които разходи 2 505 220,37 лв. и приходи в размер на 95 192 лв. от сделката. Оплакванията са несъстоятелни. Видно е от изложението на съда и направените от него фактически и правни изводи, че съдът приема крайният резултат на преобразуването на ФР, направено с РА, но на основания за приложение на чл. 78 ЗКПО вр. с т. 4.7 и т. 11.1 б. "г" СС16, приемайки, че извършеното в РА преобразуване на ФР е в съответствие с нормативните изисквания като разликата между определената справедлива стойност на инвестицията и балансовата стойност на апортираните активи - положителна или отрицателна, представлява резултатът от сделката по апорт, който подлежи на облагане, т.е. при липса на данни за относителна симулация по смисъла на чл. 16, ал. 3 ЗКПО, но при основания за определяне на данъчния ФР след корекция на декларирания счетоводен ФР на основание чл. 78 ЗКПО вр. с изискванията на СС 16 т. 11 - със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

Касаторът не е навел други оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази му част. При служебна проверка за материална законосъобразност на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд намира, че е спазен материалният закон като краен резултат от изхода на спора в тази му част. Решението на ААСГ е правилно и следва да се остави в сила в тази си част.