Съдържание:
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Следва ли доходите от лихви да се обложат в държавата, за която платец на лихвите е местно лице?
Фактическа Обстановка
Дружество финансира дейността си от заемни средства от чуждестранно лице от Кипър.
Българското дружество не е начислило и внесло данък, удържан за доходи на чуждестранни лица. Според българското дружество данък за лихвите се събира в държавата на платеца на лихвите, ако не е събран в държавата на получателя. Българското дружество констатира, че кипърското дружество е заплатило данък за лихвите в Кипър. НАП прави ревизия на българското дружеството, при която установява данък при източника за ревизирания период и издава ревизионен акт. Дружеството обжалва акта.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
при секретар Н. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., подадена чрез адв. Г. Н. срещу Решение № 54 от 16.01.2015 г. по адм. д. 3203/2014 г. по описа на Административен съд - В. (АСВ), с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 081305569 от 07.04.2014 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 348 от 22.08.2014 г. на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП и [фирма] е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1580 лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 11, т. 2 от Спогодба между Република България и Република К. за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото ( СИДДО), а по време на ревизията не е издадено становище за наличието или отсъствието на предпоставките за приложение на СИДДО по чл. 135 - чл. 142 ДОПК. Твърди, че издаването на РА е недопустимо без горепосоченото становище. Административният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства, като е отказал да събере доказателства в подкрепа на твърдението, че заемодателят е платил данък за приходите си от лихви в Република К.. Иска решението да бъде отменено.
Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 590.81 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:
С обжалваното решение АСВ е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № 081305569 от 07.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 348 от 22.08.2014 г. на и.д. директор на Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице на основание чл. 195 ЗКПО за данъчния период 2008 г. са определени задължения за корпоративен данък в размер на 25 024.22 лв. и лихви в размер на 10 336.14 лв.