ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Правен Въпрос
Може ли да се обложи доход, получен като премия за треньорски успехи, ако не е доказан точният момент на плащане на премията?
Фактическа Обстановка
Български гражданин е нает на като консултант на отбора по вдигане на тежести на Азербайджан за периода 2011-2014 г. През 2013 г. са проведени III Ислямски игри и Студентски игри по вдигане на тежести. Отборът на Азербайджан постига успехи и българският гражданин получава парична награда за треньорската си дейност. НАП извършва ревизия на лицето за периода 2011-2014 г. и му издава акт, с който определя допълнителни задължения в размер на 9 000 лв., с мотива, че наградата е трябвало да бъде декларирана от лицето и обложена с данък. Лицето обжалва ревизионния акт с мотива, че не е установен точният период, в който е получило наградата за участие на своите състезатели на игрите, и съответно този доход не подлежи на облагане.
Резюме на Съдебното Решение
ВАС - Решение № ***** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****
Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
при секретар и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № ****/****
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 1243/11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 957 по описа на Административен съд гр. Варна за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000317002973-091-001 от 05.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 535/22.02.2018 г., с който на З. В. В. са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 325.12 лв. и лихви за забава в размер на 2 313.02 лв.
Решението на АС-Варна се оспорва, само по отношение на тълкуването и прилагането на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Възразява се срещу изводите на съда, че не е установено кога е получен дохода от ревизираното лице.
В касационната жалба се твърди, че запитването на З. В. следва да се цени като извънсъдебно признание, за размерът на получените суми и момента на изплащането им. Този факт не е оспорен, а напротив потвърден е от ревизираното лице в хода на производството осъществено пред органите по приходите. Едва по време на съдебното производство, е наведено твърдение за това, че не е установено кога е получен дохода, който следва да бъде обложен.
При постановяване на решението, съдът не е съобразил специалните правила за доказване установени по ДОПК. Данъчната администрация е направила всичко възможно, за да изясни фактите и обстоятелствата свързани с придобиването на дохода с източник Република Азербайджан. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 116, ал. 1 и 2 от ДОПК, променяща доказателствената тежест, в полза на данъчната администрация.
При произнасянето си съдът не е съобразил доказателствата получени по линия на международния обмен, в които ясно е посочено през коя година е получен дохода.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - З. В. В., чрез процесуалният си представител и лично в проведеното открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Навежда твърдения, че не е установен точно периода, в който е получил наградата за участие на негови състезатели в ІІІ Ислямски игри и Световните студентски игри. Действително, игрите са проведени през 2013 г., но доходът не е изплатен тогава. Освен това се сочи, че дори да се приеме, че наградата е получена през 2013 г., то същата не следва да бъде определена като доход който подлежи на облагане. Позовава се на сключената между Република България и Република Азербайджан спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и конкретно на чл. 17, ал. 2 и чл. 22, ал. 2 от нея. Моли решението да бъде оставено в сила.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е преценил в съвкупност всички събрани доказателства, анализирал ги е и е извел правилен и обоснован извод за допуснато от страна на приходните органи нарушение на чл. 11 от ЗДДФЛ. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АС-Варна е бил РА № Р-0300017002973-091-001 от 05.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 535/22.02.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, в частта, с която на З. В. В. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6325.12 лв. и лихви в размер на 2 313.02 лв.
Съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, които да обосновават прогласяване на неговата нищожност.
