ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

актуално 19 май 2020 841 уникалност: 96.7%

Правен Въпрос

Къде трябва да се обложи са данък лице, което е изпратено от българско предприятие в друга държава и полага труд там през повече от 183 дни в една календарна година?

Фактическа Обстановка

От 2008 до 2011 г. турски гражданин работи за българско дружество в България. През 2011 г., с допълнително споразумение към трудовия му договор с това дружество, лицето е изпратено на работа в Дубай, Обединени арабски емирства (ОАЕ), за период от 12 месеца. През периода, в който лицето работи в ОАЕ, му се заплащат осигуровки по трудовия договор в България. Установено е, че през 2011 г. лицето е пребивавало общо 239 дни в ОАЕ, но той, съпругата и детето му са с постоянен адрес в България. За 2011 г. е внесен авансово данък върху дохода от трудово правоотношение и лицето иска възстановяване на този данък. Лицето твърди, че съгласно СИДДО между Република България и ОАЕ няма задължение да заплаща данък в България.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 109 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № ****/****

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора Ц. Г. изслуша докладваното от съдията МАДЛЕН ПЕТРОВА по адм. д. № ****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Онур Киразджъ от гр. София, чрез адвокат М. К., против решение № 2213 от 04.04.2016 г. на Административен съд - София град, трето отделение, постановено по адм. д. № 5219/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане и възстановяване / АПВ/ № 1305890/30.10.2013 г. на орган по приходите към офис "Център" при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 93/16.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за противоречие на решението с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до приложението на чл. 25, т. 2, б "а" от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Обединените арабски емирства за избягване на двойното данъчно облагане на доходите / СИДДО/. Твърди се, че неправилно съдът не е приложил посочената норма, от която се налага изводът, че заплатения авансов данък се явява недължимо платен и подлежи на възстановяване. Искането е за отмяна на решението и на акта за прихващане и възстановяване и за връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, което е участвало като страна в съдебното производство по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил Акт за прихващане и възстановяване / АПВ/ № 1305890/30.10.2013 г. на орган по приходите към офис "Център" при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 93/16.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на Ибрахим Онур Киразджъ е отказано възстановяване на сумата от 42 754.94 лева, удържан и внесен данък върху доход от трудово правоотношение от Нокиа Сименс Нетуъркс ЕООД.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 6055/26.05.2015 г. по адм. д. № 8937/2014 г., Върховният административен съд, осмо отделение е отменил решение № 2809/28.04.2014 г. на Административен съд, София град по адм. д. № 1745/2014 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадените указания са за изясняване на спора от фактическа страна, чрез проверка на трудовото досие на лицето, заповеди за командироване и други доказателства от значение за броя дни на пребиваване на Ибрахим Киразджъ на територията на ОАЕ с оглед различията в твърденията на страните по делото по този факт и необходимостта от използване на специални знания, а именно назначаване на експертиза. При новото разглеждане на делото, съдът е дал указания по разпределението на доказателствената тежест в процеса и обстоятелствата, които жалбоподателят следва да установи и е допуснал съдебно - счетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е приел за законосъобразен отказът на органа по приходите да възстанови като недължимо събран данък върху доходите в размер 42 745.94 лева, авансово внесен за 2011 година. За да постанови този резултат съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на лицето.

скрито платено съдържание: 1541 думи;